Решение № 13857 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13352/2015 г.

Решение № 13857 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13352/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП, против решение № 1852/09.10.2015 г., постановено по адм. дело № 269/2015 г., по описа на административен съд - П. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съвкупният анализ на представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства сочи на неправомерно поведение от страна на получателя по спорните фактури, което обосновава отказ на претендираното право на данъчен кредит. Намира, че в случая се касае за многократно префактуриране на една и съща стока с цел неправомерно ползване на данъчно предимство. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение, като вместо него да се отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "А Груп" ЕООД в писмено отговор изразява становище зса неоснователност на касационната жалба по съображения за наличие на реално осъществени доставки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на оспорване пред административен съд П. е бил ревизионен акт № Р-24-1401275-091-01 от 14.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., изменен с решение № 1259 от 23.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "А Груп" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 от ЗДДС поради липса на реални доставки е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 550.16 лв., главница и 5 694.49 лв. лихви за данъчен период м. 09.2011 г. по 4 броя фактури, издадени от "А. Г.-СМ" ЕООД с предмет различни количества "кангал". В хода на ревизията са събрани множество писмени доказателства относно преките доставки, както и доказателства по предходно осъществени ВОД, след анализ на които органите по приходите приели, че е налице "относителна субективна симулация", тъй като доставчикът "А. Г.-СМ" ЕООД, като издател на фактурите, не е извършил фактическо действително предаването на стоките на ревизираното лице, поради факта, че и двете дружества са само "кухи" звена във веригата от доставки, а действителният доставчик не е посоченият във фактурите, т. е. стоките са доставени от трето лице, различно от издателя на фактурата. Същевременно ревизиращите мотивират извод, че ревизираното лице - получател по спорните фактури, е знаело или е било длъжно да знае, че участва в привидна доставка. Предвид това е изведено крайно заключение, че по спорните фактури липсва реално осъществени доставки, поради което за получателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит. За да отмени изцяло ревизионният акт, административният съд подробно е описал установената по делото фактическа обстановка, съобразил е относимата към случая съдебна практика на СЕС, вследствие на което приел, че по процесните фактури са налице всички материалноправни предпоставки, обосноваващи претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Намерил за незаконосъобразен приложеният от приходната администрация подход, основаващ се на констатации относно различия в данните, заявени в писмените обяснения, събрани при ревизията и тези, отразени в приложените документи, данни във връзка с изпълнението на данъчните задължения на доставчика. Счел е, че формираният извод за нереалност на доставките се основава на предположения и на неустановени в закона квалификации като "рисков данъчен субект" и "кухи звена", както от действия на преки и предходни доставчици обаче. Посочено е, че приложеният подход на приходната администрация е в явно противоречие с установените принципи за "обективност" и "служебно начало" /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. След като получателят претендира възникване на права от реалното осъществяване на доставката, негово задължение е да притежава и представи документи за реалното предаване на стоката. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. Предмет на процесните доставки са родовоопределени вещи - кангал. Действително по веригата от гръцкия доставчик производител на желязо "HALLENIC HALYVOURGIA" до крайния клиент на ревизираното лице "Митекс" ЕООД са налице до 4 броя сделки по прехвърляне на посочените вещи, което се установява от представените по делото и неоспорени от приходната администрация приемо-предавателни протоколи, ЧМР, товарителници, пътни листи. В ЧМР като получател е посочен "Митекс" ЕООД, а място на разтоварване гр. Р., пристанище Изток, склад на "Митекс" ЕООД. Същото място е посочено и в приемо-предавателните протоколи, съставени между ревизираното лице и прекия доставчик "А. Г.-СМ" ЕООД, както и между него и крайният получател "Митекс" ЕООД. Международните документи съдържат данни за вида и количеството продадено желязо, както и рег. № на превозното средство, с което е транспортирано. Тези данни съответстват на данните, съдържащи се в приемо-предавателните протоколи и фактурите към тях. Изяснен е механизмът на заявяване на стоките, като ревизираното дружество се е свързвало с представител на прекия доставчик, при което устно е заявявало количествата желязо. Стоката е товарена в Гърция от металургичния завод и е разтоварвана директно в склада на "Митекс" ЕООД. Липсата на междинно разтоварване не е пречка да се приеме, че е налице реално изпълнение по сделките за покупко-продажба. Такъв извод не следва и от обстоятелството, че в представените ЧМР като получатели са посочени други дружества. От съвкупната преценка на доказателства се установява, че "А. Г.-СМ" ЕООД няма пряк контакт с производител на желязо /кангал/, а е регистриран като извършаващ дейност покупка на стоки или други вещи, с цел препродажбата им в страната и в чужбина в първоначален, преработен или обработен вид, импорт и експорт, комисионни, спедиционна и превозни сделки, складови сделки, търговско представителство и посредничество, и др. След получаване на заявки от клиенти, какъвто е "А Груп" ЕООД това дружество на свой риск в съответствие с нормалната икономическа логика търси други лица, които да доставят до посочения от клиента склад съответното количество желязо за своя сметка. Законът не забранява схемата на взаимоотношения, описана по-горе чрез разгледаните доставки. Подобна схема разкрива реална пазарна ситуация в динамична икономическа обстановка, при която всеки следващ получател по веригата реализира печалба от разликата в цената на продадените родово определени вещи. Прехвърлянето на правото на собственост е извършено съгласно представените доказателства за договорни отношения между страните, реален транспорт на реални стоки и предаване на стоките чрез подписване на приемо-предавателни протоколи. Затова законосъобразни са изводите на съда, че са били налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Изводите на органите по приходите, че само поради наличие на множество сделки по веригата е налице данъчна измама, не са подкрепени от доказателства. Доказването на данъчна измама е в тежест на органа по приходите. При наличие на такива твърдения, именно той трябва да установи действия на ревизираното лице или неговите доставчици в нарушение на закона. Освен това изводите за наличие на данъчна измама трябва да са конкретни и подкрепени с доказателства. Подозренията за евентуално наличие на такава не са основание за отказ за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Ето защо като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно съдебно решение, която следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 300 лв., съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение