Решение № 157 от 24.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 666/2019 г.

Решение № 157 от 24.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 666/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на гл. ХХХIII от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от окръжния прокурор на Окръжна прокуратура–гр. Стара Загора, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1196/2012 г. по описа на Районния съд в гр. Стара Загора на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и отмяна на постановената по него и влязла в законна сила присъда № 165 от 28.06.2012 г. В искането се твърди, че в хода на проведеното разследване по досъдебно производство № 349/2016 г. на 1 РУ на МВР-Стара Загора, е установено, че не А. В. Т., а друго лице е извършител на престъплението, за което е осъдена, като това обстоятелство е от съществено значение за делото и не е било известно на съда. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа направеното искане. Осъденото лице, редовно призовано, не се явява и не представя становище. Назначеният служебен защитник намира искането за основателно и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като се запозна с представеното искане, приложенията към него и материалите по ДП № 349/16 г. На 1 РУ на МВР-Стара Загора, намери следното: Постановената присъда е влязла в законна сила, не подлежи на редовен инстанционен контрол и е от кръга на изброените в чл. 419, ал. 1 от НПК актове. Разследването, в хода на което са разкрити нови обстоятелства е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2018 г., което не е обжалвано пред съда. Искането за възобновяване е депозирано на 12.04.2019 г., следователно указаният в чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок е спазен. Окръжният прокурор е легитимирано лице по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК. С оглед изложеното искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Наказателното производство, чието възобновяване се иска, е приключило с присъда, с която А. В. Т., родена в [населено място], ЕГН [ЕГН], е призната за виновна по обвинението за извършено на 07.08.2011 г. в [населено място] престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и е осъдена на пробация за срок от една година. В искането прокуратурата не конкретизира кое от правомощията по чл. 425, ал. 1 от НПК желае съдът да упражни, но от съдържанието на присъдата е видно, че към настоящия момент абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла. Наложеното наказание е изтърпяно на 24.07.2013 г. От справката за съдимост на А. В. Т. е видно, че по отношение на това лице са постановени общо пет осъдителни присъди. След цитираната присъда № 165/2012 г. на Старозагорския районен съд /четвърта по ред/, във Великотърновския районен съд е внесен обвинителен акт срещу нея за престъпление по чл. 195 от НК. В съдебно заседание подсъдимата не се е легитимирала с документ, вписаните в протокола данни за самоличността й са съобщени от нея. Заявила е, че никога не е притежавала лична карта. Освен това е твърдяла, че не е осъждана през 2012 г. от РС-Стара Загора. За изясняване на самоличността й е разпитан отговарящият за района младши полицейски инспектор, който е потвърдил, че в информационните масиви на полицията снимката, кореспондираща на името и единния граждански номер на подсъдимата, е на друго лице. За изясняване на случая е разпоредена полицейска проверка и е образувано ДП № 349/2016 г. Проведено е задълбочено разследване, в хода на което са разпитани многобройни свидетели, изискани са справки и са назначени лицево-идентификационна и дактилоскопна експертизи. Установено е, че две различни лица са се представяли с едни и същи идентификационни данни. Първото е А. В. Т. с ЕГН [ЕГН]. Тя е родена в [населено място], за известно време е живяла в [населено място], а последният й адрес е в [населено място]. През 1984 г. й е съставена анкетна карта. В периода 1989-1991 г. са й издадени три граждански паспорта. В регистрите съществуват две нейни снимки от тези години. По повод полицейска регистрация от 1987 г., са снети дактилоскопни отпечатъци. Те са идентични с иззетите в хода на разследването по ДП № 349/16 г. Като сравнителен материал, както и с тези, снети по повод НОХД № 1661/2015 г. на ВтРС. По отношение на второто лице прокуратурата изказва предположението, че е С. М. Е. /името е променено през 1981 г. от Ф. М. Е. / с ЕГН [ЕГН], сестра на А. В. Т., известна като "малката А. ". Е. също е родена в [населено място]. Живее в [населено място]. Справките сочат, че не са й издавани документи за самоличност, в адресната картотека няма карта образец П-16, кметството в [населено място] не разполага с информация за местоживеенето й, никой от свидетелите не я познава. Майката на А. и С. е починала през 2013 г. Била е с умствена недоразвитост, имала е общо единадесет деца, част от които са отрасли в социални институции. Второто лице визуално и по дактилоскопни следи се отличава от А. В. Т. От съхранените в гражданските регистри снимки се установява, че именно на него са издадени двете лични карти – от 2004 г. и от 2014 г. За да послужи като основание за възобновяване на НОХД 1196/2012 г. на РС-Стара Загора, установеното обстоятелство, следва да отговаря на изискванията на чл. 422, ал. 1, т. 2 от НПК. Фактът, че две лица се представят с едни и същи имена и единен граждански номер безспорно е разкрит чрез разследване. Вероятно не е бил известен на съда, постановил присъдата. Причината настоящият състав да прецени искането като неоснователно е това, че не е установена връзка между разкритото обстоятелство и приключилото наказателно производство, за да се прецени, че е от съществено значение за делото. Прокуратурата приема, и това не се оспорва от А. В. Т., че лицето, което е действителен автор на престъплението, е същото, което е участвало в наказателното производство по НОХД № 1196/12 г., и е същото, което е изтърпяло наложеното наказание. Не е изяснено, обаче, дали това е била самата тя или другото лице, ползващо самоличността й. Само ограничен кръг от многобройните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на разследването по ДП № 349/16 г. са относими към този въпрос. Прокуратурата се позовава на заключенията на вещите лица, изготвили лицево-идентификационната и дактилоскопната експертизи, но всъщност никоя от приложените и изследвани снимки и картони с отпечатъци не са изготвени по повод наказателното производство по НОХД № 1196/12 г. При това положение представените експертизи установяват наличието на второ лице, ползващо същите лични данни, но не и обстоятелството, че именно то е участвало в конкретния наказателен процес. Тъй като за личната карта от 2004 г. е безспорно установено, че не е издадена на Т. и не е с нейната снимка, окръжният прокурор аргументира тезата си с твърдението, че пред съда разгледал НОХД № 1196/12 г., подсъдимата се е легитимирала именно с този документ. Такова обстоятелство, обаче, не е установено в хода на разследването. Самото дело е унищожено през 2018 г. след изтичане на срока за съхранението му. Не е запазен протокол от съдебното заседание, от който да е видно дали самоличността на подсъдимата е снета след проверка на личната й карта. Възможно е това да е станало по друг начин, напр. както е процедирал РС-Велико Търново, при разглеждане на НОХД № 1661/15 г. Приложените писмени доказателства, сериозно разколебават тезата на прокурора, че подсъдимата се е легитимирала с лична карта. Не е известна датата, на която съдът е снел самоличността й, но е ясно, че деянието е осъществено на 07.08.2011 г., а съдебното производство е образувано през следващата 2012 г. В същия период - на 30.08.2011 г. в МВР-Велико Търново, е представена декларация по чл. 17 от Правилника за издаване на БДС /л. 61 от ДП/, в която А. В. Т. заявява, че на 26.08.2011 г. е установила липсата на личната си карта. Според справката от Началник група "БДС" при МВР-Стара Загора /л. 18 от ДП/ на 30.08.2011 г. личната карта на Т. е получила статус "невалиден по причина изгубен/откраднат". Този статус е променен едва на 08.07.2014 г. на "валиден" и отново скоро след това на 31.07.2014 г., когато личната карта е унищожена. Изводът, който следва от цитираните документи е, че по време на наказателното производство е вероятно лицето, представящо се за Т. да не е разполагало с лична карта, а издадената му през 2004 г. е фигурирала като невалидна в информационните масиви на МВР. Сред разпитаните свидетели няма такъв, който би могъл да съобщи коя от двете жени е участвала в съдебното производство през 2012 г. В показанията си неустановеното лице отрича да се е явявало някога пред съд и да е търпяло наказание "пробация". Обстоятелството, че друго лице е извършител и е било осъдено, като се е представило за нея, не би могло да се приеме за разкрито единствено въз основа на показанията на действителната А. Т. Тя не е безпристрастен свидетел, тъй като евентуалното уважаване на искането ще се отрази благоприятно на съдебния й статус. При липса на експертно становище е неизяснен и въпросът за свидетелската й годност. Още през 1988 г., когато все още не е бил издаден документ с нейните данни на друго лице, А. Т. е била диспансеризирана и се е водила на учет към ЦПЗ-Стара Загора, поради личностово разстройство. Новоразкритото чрез разследване обстоятелство, че в продължение на години друго лице се е представяло за Т. и се е легитимирало с нейните лични данни, би имало съществено значение за делото единствено ако тя самата не е действителния извършител на престъплението и не е участвала в наказателното производство. Тъй като този факт не е установен, не възниква съмнение в правилността и законосъобразността на постановената присъда и не се налага отмяната й. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя без уважение искането за възобновяване на НОХД № 1196/2012 г. по описа на Районен съд-Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.