Решение № 6394 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 285/2019 г.

Решение № 6394 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 285/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- София срещу Решение № 6475/07.11.2018 г. по адм. д. № 7613/2018 г. на Административен съд /АС/ – София град, с което е отменена негова Заповед № 0400577/29.06.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - запечатване на търговски обект, стопанисван от "Аврасиа" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението безспорно е извършено, с оглед на което законосъобразно е наложена процесната ПАМ. Намира, че в издадената заповед се съдържат подробни мотиви за налагането й, както и за съответствието й с целта на закона, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – "Аврасиа" ЕООД, чрез процесуален представител, в о. с. з оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 24.06.2018 г. е извършена проверка в ресторант "Аврасиа", находящ се в гр. София. При извършена контролна покупка на храни и напитки на стойност 19. 90 лв. не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. За констатациите при проверката е съставен АУАН, като на 29.06.2018 г. с оспорената заповед е наложен ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Преценено е, че дружеството не е спазило изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че констатираното административно нарушение е извършено, но оспорената заповед е немотивирана и не е съобразена с целта на закона. Този извод е обоснован с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК. Преценил е, че в случая процесната ПАМ засяга в по-голяма степен от най- необходимото за целта правата и законните интереси на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В корелация с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, първоинстанционният съд обосновано е приел, че нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като затварянето на обекта за 14 дни създава предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това обосновано първоинстанционният съд е преценил, че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели и срокът за който е наложена е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК. Като е достигнал до този краен извод и е отменил обжалваната заповед, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение