Решение № 140 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 657/2009 г.

Решение № 140 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 657/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на Д. Ж. Г. като едноличен търговец "Д" със седалище гр. Б. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 31.03.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр. д. № 151/2007 г. Молителят твърди, че след постановяване на въззивното решение е получил писмо № 69/06.02.2009 г. от "Ж", при ЖЗК "Български имоти", АД. В новосъставения документ се съдържа нова информация относно обстоятелство, което е от значение за размера на присъдените обезщетения с решението на Бургаския апелативен съд. Ответниците по молбата А. Я. В. и М. Я. В., действащи със съгласието на майка си Д. чрез адв. К. са възразили, че тя е неоснователна. В съдебно заседание поддържат становището си и молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е осъдил Д. Ж. Г. като едноличен търговец "Д" със седалище гр. Б. да заплати на А. Я. В. 9 138,36 лв. и на М. Я. В. 6 888,32 лв., двете действащи чрез майка им Д. Т. Сумите са присъдени като обезщетения по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Я. П. В. в резултат на трудова злополука. Съдът е определил и заплащане на лихва върху главниците, считано от 08.06.2005 г., както и съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете. Съдът е приел за неоснователно искането на работодателя - ответник за намаляване на горните обезщетения със застрахователното обезщетение, което ще получат от застрахователя по сключени договори за застраховане на работниците. Съдът е посочил, че застрахователната агенция е взела решение да изплати по 1250 лв. на всяко от децата на Я. В., но по делото е безспорно, че реално плащане не е извършено. Изложил е съображения, че за да приложи хипотезата на чл. 200, ал. 4 КТ е нужно получаване на застрахователните премии от увредените. С молбата за отмяна са приети удостоверение от 31.12.2008 г. и писмо от 05.02.2009 г., в които ЖЗК "Български имоти" АД, гр. С. изнася, че не е изплатено дължимото застрахователно обезщетение по заведена щета № 2* тъй като ползващите се лица А. В. и М. В. не са представили банкови сметки, нито са упълномощили лице, което да получи дължимите суми. Документите са съставени след устните състезания във въззивна инстанция, към който момент е формирана силата на присъдено нещо по решението, чиято отмяна се желае. Те, обаче не съдържат новоузнати или нововъзникнали факти. Фактическата обстановка не е променена. При същите данни въззивният съд е приел, че не са налице основания за намаляване на присъдените обезщетения. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата писмени документи, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Тези документи, също така следва да са новооткритите или новосъздадени за факти, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същите документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Разглежданият случай, безспорно, не е такъв. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на насрещните страни сторените от тях съдебно-деловодни разноски - 870 лв. платен адвокатски хонорар за представителство пред съда. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение