Решение № 434 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2016 г.
ВАСVI отделение11.01.2018 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 29.06.2016 г. и решение № 83 от 5.10.2016 г., двете постановени по административно дело № 31/2016 г. по описа на Административен съд - Ш.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 434 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 65 от 29.06.2016 г. по административно дело № 31/2016 г. на Шуменския административен съд е отхвърлена жалбата на "П." ООД (в несъстоятелност), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., представлявано от синдика С. С., със съдебен адрес за призоваване гр. Ш., ул. "С." №..., срещу решение № 2153-27-1/6.01.2016 г. С допълнително решение № 83 от 5.10.2016 г., постановено по същото дело, съдът е оставил без уважение депозираната молба от Д. П. Д. за допълване на постановеното решение № 65/29.06.2016 г. по адм. д. № 31/2016 г. по описа на Административен съд - Ш.. Решение № 65 от 29.06.2016 г. по административно дело № 31/2016 г. е оспорено с касационна жалба от "П." ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, представлявано от синдика С. Б. С.. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и присъждане на направените разноски по делото. Касационна жалба е подал и Д. П. Д. от гр. Р., който атакува и двете постановени по делото решения: решение № 65 от 29.06.2016 г. и решение № 83 от 5.10.2016 г. Претендира действията на Административен съд - Ш. да бъде потвърдени, но в мотивите на касационния акт да бъде вписан осигурителният му доход за прослужено време през периода 2012 г. - 2013 г. по възнагражденията му като бивш синдик на дружеството в несъстоятелност, като бъдат конкретизирани сумите, по които следва да се изпълнят предписанията на НОИ, а именно: за месец ноември 2012 г. - 72,33 лв.; за месец декември 2012 г. - 800,00 лв.; за месец май 2013 г. - 880,00 лв.; за месец юни 2013 г. - 880,00 лв.; за месец юли 2013 г. - 880,00 лв.; за месец август 2013 г. - 880,00 лв.; за месец септември 2013 г. - 880,00 лв.; за месец октомври 2013 г. - 880,00 лв.; за месец ноември 2013 г.; за месец декември 2013 г. - 880,00 лв. В писмен отговор и в съдебно заседание Д. П. Д. оспорва касационната жалба на "П." ООД (в несъстоятелност) и излага съображения за нейната неоснователност. Съображения за неоснователност на касационната жалба на "П." ООД (в несъстоятелност) са изложени и в писмен отговор на ответника по касация директор на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Ш., подаден от процесуалния му представител главен юрисконсулт Л. Б.-И.. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на процесните решения на Административен съд - Ш.. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Шуменския административен съд е било решението на директора на ТП на НОИ - Ш. от 6.01.2016 г., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставена без уважение жалбата на "П." ООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика С. С., против задължително предписание № ЗД-1-27-00057523 от 26.08.2015 г. на старши инспектор по осигуряването, с което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е разпоредено да бъде подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Д. П. Д. за получени възнаграждения като синдик за месец ноември и месец декември 2012 г. и за периода от месец май 2013 г. до месец декември 2013 г. включително. За да не уважи сезиралата го жалба на дружеството срещу това решение, съдът е приел че то е законосъобразно, понеже е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от АПК - ръководителят на съответното ТП на НОИ, съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК (вкл. посочени фактически и правни основания), при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение № 83 от 5.10.2016 г. е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Посоченият съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Ш. (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, при което е било безспорно установено съществуването на материалното административно правоотношение, чието съдържание е разпореденото от органа на общественото осигуряване подаване на данни от осигурителя. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Установено е, че са извършени проверки от контролен орган на НОИ във фирми, в които Д. П. Д. е синдик, резултатите от които са обективирани надлежно в констативни протоколи. Въз основа на констатираното в тях е издадено задължително предписание № ЗД-1-27-00057523 от 26.08.2015 г. на старши инспектор по осигуряването, отнасящо се до осигурителните права на Д. П. Д., с което е задължен осигурителят "П." ООД (в несъстоятелност), да подаде информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО именно за него. В предписанието и в потвърдилото го решение № 2153-27-1 от 6.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Ш. е аргументирана тезата, че при определяне на максималния размер на осигурителния доход се спазва поредността на доходите, определена в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, в относимата редакция към 31.12.2015 г. Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (изм. ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г.), в случаите, когато лицето работи по допълнителен втори трудов договор по чл. 114 от КТ или без трудово правоотношение, то декларира дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите. Освен за синдик в "П." ООД (в несъстоятелност), Д. П. Д. е назначен като такъв и в други търговски дружества. В конкретния случай основанието за внасяне на дължимите осигурителни вноски за ДОО за упражняваните от лицето дейности е синдик на различни дружества съобразно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а преценката в каква последователност следва да се превеждат осигурителните вноски се прави от самото лице чрез подаване на декларация пред осигурителя. При положение, че това не е сторено за процесния период, както и с оглед обстоятелството, че осигурителят "П." ООД (в несъстоятелност) е начислил и изплатил възнаграждения на синдика, то за него е налице задължение да подаде информация по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия закон (чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 5, ал. 4, т. 1, и чл. 6, ал. 10 /в ред. до 31.12.2015 г., сега ал. 11/ от КСО, чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /в ред. от 1.01.2013 г./ чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица). Решаващият състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за законосъобразни задължителното предписание и потвърдителното решение, постановено от директора на ТП на НОИ - Ш.. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички правнозначими факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което не е нужно преповтарянето им. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като им е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба на "П." ООД (в несъстоятелност) за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на този касатор за необоснованост. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и по чл. 4а от КСО и продължава до прекратяването й. Синдиците задължително се осигуряват за всички социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. На основание чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, вкл. начислените и неизплатените или неначислените, както и други доходи от трудова дейност. Предвид чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, вкл. начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. Аналогична е и разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно която осигурителните вноски за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както синдиците и ликвидаторите, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. При определяне на максималния размер на осигурителния доход се спазва поредността на доходите, определена с чл. 6, ал. 10 от КСО (изм. ДВ, бр. 109/2008 г., в сила от 1.01.2009 г., в ред. към 31.12.2015 г.). Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (изм. ДВ, бр. 33/2013 г., в сила от 1.01.2013 г.), когато лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите. Следователно при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 10 от КСО (в ред. до 31.12.2015 г., сега ал. 11) с оглед определяне на максималния осигурителен доход лицето само трябва да определи кои доходи да бъдат поставени на първо място. По делото е установено че основанието за внасяне на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за упражняваните през процесния период от лицето дейности е синдик на различни дружества (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО), което означава, че дейностите попадат в точка 1 на упоменатата по-горе разпоредба, която определя поредността на доходите във връзка с ограничаването им до максималния осигурителен доход. В този случая преценка за това в каква последователност да се превеждат осигурителните вноски следва да прави самото лице - чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. Подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация образец № 1 е регламентирано в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 3, ал. 9 от тази Наредба, за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации обр. 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху минималния месечен осигурителен доход. Към датата на съставянето на процесното задължително предписание, инспекторът по осигуряването е определил правилно размера на осигурителния доход, като се е съобразил с наличната информация в Регистъра на осигурените лица, с оглед ограничаването му до максималния размер, и законосъобразно на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е разпоредил да бъдат подадени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. След като за изплатените възнаграждения на Д. П. Д. от дружеството в несъстоятелност за периода 2012-2013 г. за дейността му като негов синдик са удържани вноските за държавното обществено осигуряване, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (в редакцията към 2012 г.), осигурителят е длъжен да подаде информация в Регистъра на осигурените лица не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при плащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца, а съгласно редакцията на тази разпоредба от 1.01.2013 г. срокът за подаване на данни от осигурителите/работодателите е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, вкл. и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа. При начислено и изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, за който е начислено или изплатено възнаграждението. Съгласно чл. 7 от КСО (ред. към 2012 г.) осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с дължимото възнаграждение или на част от него, тези за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. От 1.01.2013 г. цитираният чл. 7 е изменен по следния начин: "осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.". В случая е постановен законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с целта на закона да се препятства възможността в нарушение на действащото законодателство да не се получат дължими осигурителни плащания, а съответен на закона е и контролния акт на директора на ТП на НОИ - Ш., тъй като отхвърля оспорването по отношение на правомерен акт. Неоснователни са и доводите на Д. Д.. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на решение № 65 от 29.06.2016 г., като изложените съображения в подкрепа на този извод в мотивите на решение № 83/5.10.2016 г. касационната инстанция споделя изцяло. С постановеното решение на 29.06.2016 г. съдът се е произнесъл по целят петитум на подадената жалба от "П." ООД (в несъстоятелност), като е извършил проверка на оспорения пред него административен акт на всички основания, предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, и е формирал и изразил воля по целия спорен предмет. Съдът няма правомощие да постанови правен резултат, изразяващ се в издаването на индивидуален административен акт, в който да бъде вписан размерът на осигурителните доходи за съответния период, за които следва да се отрази от осигурителя в регистъра на НОИ по персоналната партида на осигуреното лице. В съдебното производство първоинстанционният съд не може да замести административния орган, тъй като оспорването е отхвърлено, поради което правилно е отказал исканото допълване на решението си от 29.06.2016 г. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав е изцяло съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на проверяваните решения, както и с крайният правен извод на административния съд, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи в касационните жалби и в пледоарията на касатора Д. Д. за неправилност на съдебните актове. С оглед неоснователността на главното искане в касационната жалба на "П." ООД (в несъстоятелност) няма основание да бъде уважена и акцесорната претенция на този касатор за присъждане на сторените деловодни разноски, а останалите страни по делото не са претендирали разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,