Решение № 2985 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2013 г.

Решение № 2985 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Иван Цвятков Иванов от гр. Ловеч срещу решение № 37 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 305 по описа за 2012 г. на Ловешкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 56/28.09.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ловеч. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ловеч, е оспорил касационната жалба в писмени становища. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: Предмет на оспорване в производството пред Ловешкия административен съд е решение № 56/28.09.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Ловеч, потвърждаващо разпореждане № 250 от 28.06.2006 г., издадено от началника на отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 16.06.2006 г., с което жалбоподателят Иван Цвятков Иванов в качеството му на чл. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ АД - Ловеч е задължен солидарно с останалите членове на ТЕЛК Борислав Пасков и Димитър Димитров да възстанови сума с общ размер 5480.50 лв. (главница 3785.15 лв. и лихва 1695.35 лв.). Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ през периода 11.04.2002 г. - 30.04.2005 г. на Борис Мирчев Атанасов от с. Бреговица, обл. Велико Търново, с определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 94 % с чужда помощ съгласно експертно решение ТЕЛК Общи заболявания - Ловеч № 0911 от заседание № 044 на 13.03.2003 г., отменено от Националната експертна лекарска комисия с ЕР № 0880/105/30.06.2005 г. и определена степен на ТНР 34 %. След като е подложил на подробна преценка събраните по делото доказателства, Ловешкият административен съд е обосновал правилния извод за наличие на материалноправното основание по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за ангажиране отговорността на жалбоподателя в качеството му на орган на медицинската експертиза на работоспособността за причинени щети на Държавното обществено осигуряване от незаконосъобразно издадено експертно решение, отменено от по-горестоящия орган на медицинската експертиза. Съдът се е позовал на присъда № 15 от 29.05.2009 г. по НОХД № 145 по описа за 2006 г. на Ловешкия окръжен съд, влязла в сила на 15.07.2011 г., с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че като длъжностно лице чл. на ТЕЛК - Ловеч в кръга на службата си е съставил официални документи, вкл. експертно решение № 0911 от 13.03.2003 г., в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, за което на осн. чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на 1 г. и 6 мес. лишаване от свобода и лишаване от право да заема длъжност експерт в ТЕЛК за срок от 3 години. Въз основа на издаденото експертно решение с невярно съдържание на лицето Борис Мирчев Атанасов са били отпуснати пенсии за инвалидност, които са били изплащани в Пощенска станция Бреговица. Съдът е изложил подробно правните съображения, по които е приел за неоснователно възражението за изтичане на абсолютния погасителен давностен срок от 10 години по чл. 115, ал. 1 от КСО. Този срок не е изтекъл дори по отношение на първото недължимо плащане на пенсията, извършено на 19.05.2003 г. съгласно данните от приложената в ревизионния акт справка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за постановяване на обжалваното съдебно решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от представеното пълномощно, на 12.12.2012 г. жалбоподателят е упълномощил адвокат Константинов да го представлява по делото. В проведеното първо по делото съдебно заседание на 10.01.2013 г. жалбоподателят не се е явил, не е бил представляван от адвокат и не е извършил процесуални действия. Съдът е докладвал делото и е предприел служебно действия за събиране на доказателства. С молба от 13.03.2013 г. адв. Константинов е поискал отлагане на делото поради заболяването му, удостоверено с болничен лист за дните 13.03. - 15.03.2013 г. и е приложил писмени доказателства в случай, че съдът не уважи искането. Определението от съдебно заседание на 14.03.2013 г., с което съдът не е уважил искането за отлагане на делото поради заболяване на процесуалния представител на жалбоподателя, е постановено в съответствие с процесуалната норма на чл. 139, ал. 1 от АПК предвид липсата на данни, че жалбоподателят също не е в състояние да се яви по делото поради препятствие, което не може да отстрани. Съдът е приел представените с молбата на адв. Константинов писмени доказателства и е дал ход по същество. Обявяването на съдебното решение на осмия ден след съдебното заседание преди изтичането на дадения 10-дневен за представяне на писмени бележки не е съставлявало пречка страната да организира защитата си в течение на проведеното съдебно производство, поради което процесуалното нарушение не се преценява като съществено. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с отменения чл. 17 от същия кодекс и чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето. С чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, в сила към датата на издаване на оспореното разпореждане (ДВ, бр. 34 от 2006 г.) контролните органи на Националния осигурителен институт са овластени да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. Под "др." следва да се разбират неупоменати изрично в законовата разпоредба хипотези, в които на държавното обществено осигуряване са причинени щети от незаконосъобразни действия на физически лица или юридически лица. Събирането на сумите по ревизионните актове за начет се извършва по реда на ал. 3 (ДВ, бр. 105 от 2005 г.) с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно съдопроизводственото правило на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на разпореждане № 250 от 28.06.2006 г. от началник отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" са били налице изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК Общи заболявания - Ловеч за причинените щети на държавното обществено осигуряване, произтекли от изплащането на пенсии за инвалидност на Борис Мирчев Атанасов въз основа на ЕР № 0911/13.03.2003 г., отменено от Националната експертна лекарска комисия по сърдечно-съдови болести с ЕР № 0880/105 от 30.06.2005 г. До приключване на устните състезания в първоинстанционното съдебно производство на 14.03.2013 г. издаденото от НЕЛК експертно решение не е било оспорено като незаконосъобразно или нищожно по реда, установен в АПК. Предвид процесуалната забрана по чл. 142, ал. 2 от АПК за установяване на нови факти от значение за делото след момента на приключване на устните състезания настъпилият след подаване на касационната жалба нов факт - оттеглянето на ЕР № 0880/105 от 30.06.2005 г., извършено с писмо изх. № Ю-354 от 30.05.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия по сърдечно-съдови болести, действаща в друг състав - е без значение при преценката на законосъобразността на оспорените административни актове. Не са налице твърдяните в касационната жалба процесуални грешки при издаването на ревизионния акт за начет, които са повлияли върху законосъобразността на издадените индивидуални административни актове - разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО и потвърдителното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО. В ревизионния акт за начет е отразено, че ревизията е била извършена на 25.05.2006 г. С писмо изх. № 898 от 25.05.2006 г. на жалбоподателя е бил изпратен един екземпляр от съставения ревизионен акт, получен от него на 16.06.2006 г. Същия ден актът е заведен в отдел "КПК" на ТП на НОИ - Ловеч под вх. № 1. Жалбоподателят е упражнил правото на възражение по чл. 110, ал. 2 от КСО, а контролният орган - финансов ревизор се е произнесъл с мотивирано заключение. В течение на производството по административно обжалване по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО е влязла в сила присъда № 15 от 29.05.2009 г. по НОХД № 145 по описа за 2006 г. на Ловешкия окръжен съд, с която е установено, че издаденото от жалбоподателя Иванов в качеството му на чл. на ТЕЛК експертно решение № 0911/13.03.2003 г. представлява документ с невярно съдържание. На основание чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския (административния) съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Понесените от ДОО щети са пряка последица от неправомерните действия на жалбоподателя като лекар от състава на ТЕЛК, което обосновава основание за реализиране на отговорността му по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 34 от 2006 г.). Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,