Решение № 7725 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2011 г.

Решение № 7725 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пи и Ко" ЕООД, гр. Плевен, срещу решение № 296/30.06.2011 г. по адм. д. № 481/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 150900954/16.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 219/19.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за определени задължения на дружеството по ЗДДС - отказан данъчен кредит за м. 03.2009 г. в размер на 2 397 лв. по ф/ра, издадена от "Тим 2008" ЕООД и доначислен за данъчен период м. 06.2009 г. по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък в размер на 47 070, 17 лв. Със същото решение е осъдено дружеството да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 514 лв. Ответникът Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в представен писмен отговор по касационната жалба я оспорва и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение решаващият съдебен състав е приел, че оспореният РА е законосъобразен, предвид чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 79, ал. 3 ЗДДС и е отхвърлил оспорването с подробно обосновани фактически и правни изводи. Решението е правилно. 1) По отказания данъчен кредит за м. 03.2009 г: Отказът на данъчен кредит е по фактура № 51/05.03.2009 г. с предмет "маслодаен слънчоглед", от доставчик "Тим 2008 " ЕООД. За да обоснове отказът ревизиращият орган е приел, че не е налице предпоставка по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с оглед липса на данъчно събитие, представляващо облагаема доставка на стока. В тази връзка е изложен фактическият аргумент, че доказателства за предаването на родовоопределените вещи, чрез които е станало индивидуализирането им и е прехвърлена собствеността им, не са представени. При насрещната проверка на доставчика, искането за представяне на писмени обяснения и документи е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като документи и обяснения не са представени. В хода на ревизионното производство при насрещната проверка на доставчика, последния не е открит на адреса и не е представил никакви документи, релевантни към спорната доставка. От страна на ревизираното лице в резултат на съответното искане са били представени само процесната фактура и доказателство за банковото разплащане по нея. Според даденото от ДЗЛ обяснение в хода на ревизията, доставения слънчоглед е получен в неговия склад, а транспорта е за сметка на доставчика. Доказателства за този транспорт - пътни листи, товарителници не са представени, нито е установено дали доставчика е разполагал с необходимия транспорт, респ. дали го е наел от трето лице. От допуснатата по молба на ДЗЛ основна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е ценил, се установява, че при жалбоподателя е взета счетоводна статия см. 302/401, респ. отразено е по см. 4531 начисляването на ДДС. Според ВЛ този закупен слънчоглед бил продаден на получателя ЕТ "Ренис - Николай Найденов" с фактура № 41 от 17.06.2009 г. което означава, че всъщност това количество е част от липсите, свързани с констатациите на администрацията по т. 2 от възражението, а именно допълнително начислен ДДС по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съдът не е кредитирал заключението на ВЛ, обосновано с последващите доставки със стоки от вида на процесните, поради това, че данъчните периоди, през които се твърди изписването на тези стоки не е предмет на данъчен контрол с процесния РА. Представените счетоводни регистри за кореспонденции на сметки, самостоятелно, без да кореспондират с каквито и да е други доказателства за реализиране на стопански операции не могат да обосноват извод за правомерно приспаднат данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС дава параметрите на понятието данъчен кредит, като постановява, че това е сумата на данъка, която получателят - регистрирано по закона лице има право да приспадне от задълженията си по закона за получени от него стоки по облагаемо доставка. Това право възниква при настъпването на изискуемостта на данъка - ал. 2. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС определя кои доставки са с право на данъчен кредит, като сочи, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, получателят има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Доставката на стока има своето легално определение в чл. 6 от ЗДДС, като основното изискване на закона е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При оспорването на декларирания данъчен резултат, представен от ревизираното лице в съответната за периода СД и отчетните регистри към нея, всъщност се оспорва и достоверността на фактурите, документиращи тази доставка и включени в дневника за покупките, като администрацията твърди отрицателно обстоятелство - липса на стопанска операция - доставка на стоки. При това положение за ревизираното лице възниква процесуалната тежест да установи всички обстоятелства, които да установяват наличието на доставка. В случая няма никакви доказателства за това дали посочената стока е била разполагаема за доставчика, как е достигнала до получателя, как е индивидуализирана, респ. прехвърлена ли е собствеността и дали е налице фактическо предаване на стоката преди прехвърлянето на собствеността при такава уговорка. Няма данни за изписването й при доставчика, за неговия потенциал да съхранява, респ. добива такава стока, за отчетен приход от реализацията й. Правилно съдът е приел жалбата за неоснователна в тази част. 2) По доначисляването по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС данък в размер на 47 070,17 лв.: Ревизиращият орган е установил действия - издаване на фактура за продажба на материали, анулирана впоследствие от ДЗЛ, което действие е приел за водещо до отклонение от данъчно облагане с косвен данък и избягване на заплащането на ДДС за стоки, които са липсващи. При ревизията е констатирано основание за корекция на данъчната основа за начисления данък за м. 06.2009 г. на база на протокол за извършена проверка № 0057687/23.06.2009 г. от съответни служители на органа по приходите за инвентаризация на ДЗЛ, при която е констатирана физическата липса на 344 000 кг слънчоглед и 50 081,50 кг нерафинирано (сурово олио), които материали по доставни цени са на стойност от 235 050,83 лв. и за които няма спор, че ДЗЛ е ползвало право на данъчен кредит. Констатациите на ревизиращият орган са в смисъл, че липсата на стоки/материали е прикрита с издадена фактура № 41/17.06.2009 г. към получателя ЕТ "Ренис - Николай Найденов", доставката по която не е осъществена, нито е налице впоследствие връщане на ДЗЛ на посочените в нея стоки/материали. Обстоятелството, че данъчният кредит, ползван при придобиването на стоките, които са установени за липсващи, не е спорно по делото. Не е спорно, че служители на съответния сектор при данъчна администрация на 23.06.2009 г. са извършили инвентаризация на складовите наличности на ДЗЛ, като са установили следните наличности, физически съхранявани от ДЗЛ, а именно: сурово олио в 10 цистерни от 261 963 кг, празен склад за съхранение на слънчоглед и налично кюспе в закрит склад от 7,5 тона. При анализ на представената счетоводна документация на жалбоподателя са установени липси в размер на 344 000 кг слънчоглед и 50 081,50 кг сурово нерафинирано олио. Тези данни са съобразени с оглед на движението по материалните сметки: см. 302 - материали и см. 303 - продукция. Посочено е в тази връзка, че към 31.05.2009 г. текущите активи на ДЗЛ, релевантни към посочените констатации, са както следва: слънчоглед - 344 000 кг на стойност от 174 452,21 лв., нерафинирано олио - 312 044,5 кг на стойност 377 365,81 лв. и кюспе - 92 269 кг на стойност 11 072, 28 лв. Представителят на жалбоподателя е декларирал, че обектите, в които съхранява стоката са собственост на ДЗЛ, има регистриран софтуер за движението на стоките, показващ наличието им към определен момент, няма стоки на път и собствени стоки, съхраняване в чужди обекти, няма чужди стоки в обектите, няма продадени, но неизнесени стоки, дадени или получени на консигнация такива. Представена е била и посочената по-горе фактура № 41/17.06.2009 г. с получател ЕТ "Ренис - Николай Найденов". Освен това, от същата дата е била издадена и фактура № 40/17.06.2009 г. с получател "Юлико Евротрейд" за продадено кюспе от 85 240 кг на стойност от 15 343,20 лв. Фактура № 41/17.06.2009 г. с получател ЕТ "Ренис - Николай Найденов" е била включена в ДПр с нулеви стойности, а фактура № 40/17.06.2009 г. с получател "Юлико Евротрейд" е коректно посочена в същия регистър. При извършена насрещна проверка на посочения като получател едноличен търговец "Ренис - Николай Найденов" е получено писмено обяснение, че посочената фактура не е получавана и не е осчетоводявана, като то е подкрепено с хронологията на разчетната см. 401 на получателя. Съответно, последният не е отразил посочената фактура в дневника си за покупките. От ДЗЛ при ревизията са били получени в резултат на направеното искане оборотна ведомост за съответния период, съдържаща следните записвания: начално салдо по см. 302 за периода 374 453,49 лв. и същото крайно салдо към 30.06.2009 г., начално салдо на см. 303 за периода от 338 438,09 лв. и крайно салдо от 378 209,29 лв., т. е кредитен оборот от 10 228,80 лв. изписана продукция. При така представените счетоводни данни, както и движението на сметките от гр. 30 за периода м. 01.2009 г. до м. 07.2009 г., е прието с ревизията, че липсва движение на стоките, описани по-горе и стоката не е изписана и продавана на когото и да е. Представени са допълнително обяснения на получателя на претендираните количества стоки, в които дава противоположни на първоначалните обяснения, по поради това, че същият не е установил транспортирането за негово сметка на слънчогледа, а представите от него пътни листи за транспорта на олиото не са придружени с товарителници, тези обяснения не са кредитирани от административния орган и от съда. Освен счетоводните записвания при ДЗЛ, няма достатъчно и убедителни доказателства за реалното изписване, транспортиране и предаване на процесните стоки на едноличния търговец, нито доказателства за обратното - за изписването от него на стоката, обратното й транспортиране и предаване, съответно вписването й в склад при ДЗЛ и то в рамките на един данъчен период. В тази връзка не могат да се кредитират представените пътни листи с дати 15.06.2009 г. и 27.06.2009 г., към които няма товарителници, които да установяват несъмнено предаването на стоките на превозвача и от него на получателя, а освен това те касаят само претендиран превоз на олио, като няма никакви доказателства за превоз към и от едноличния търговец на слънчоглед. Заключението на експерта, както и доказателствата, представени пред съда досежно производството на продукция от процесните стоки, последващото й изписване, отчитане приход от продажба и отчитането на тази продажба по реда на ЗДДС са неотносими към предмета на настоящия спор. Това е така, тъй като по време на инвентаризацията процесните стоки/материали не са били налични, а производството на продукцията в следващи данъчни периоди, отчитането на приход от нея и начисляването на косвения данък не са обхванати от ревизионното производство нито по ЗДДС, нито по реда на ЗКПО, т. е. тези периоди са извън обхвата на ревизията, при която е издаден процесният РА и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Правилно и в тази част от обжалваното съдебно решение съдът е приел, че РА е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,