Решение № 4562 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 708/2011 г.
ВАСV отделение29.03.2012 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
Отхвърля като неоснователна жалбата на Нено Тодоров Ненов от гр. Харманли, против заповед на министъра на вътрешните работи № К-12255/27.10.2010 г. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 4562 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 708/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Нено Тодоров Ненов от гр. Харманли, против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-12255/27.10.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - на 11.05.2010 г., като свидетел на инцидент, при който е нарушен обществения ред, не е предприел действия за пресичане на деянието, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 58 от ЗМВР и е нарушил норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за изпълняваната от него длъжност разузнавач в група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция", Харманли (РУП) към Областна дирекция на МВР Хасково (ОДМВР). Недоволен от заповедта, Ненов я обжалва. Счита същата за нищожна като противоречаща на нормите на ЗМВР, ППЗМВР и АПК и неправилна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната й. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Ненов е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ. На 11.05.2010 г., в около 16,30 ч. Ненов бил в кафене "Кристал" в гр. Харманли като посетител, заедно с Адриан Проданов. На съседна маса станал скандал, при който група младежи нанесли побой - удари с ръка и счупили чаша по главата на лицето Рейхан Алиев. Последният бил бит и изнудван за пари, след което бил принуден да излезе от заведението, качен в автомобил и изведен извън града. Жалбоподателят станал свидетел на извършеното нарушаване на обществения ред. Въпреки това, не се намесил лично като служител на МВР за прекъсването му, нито известил за станалото колегите си от РУП за да се намесят. Така описаното негово поведение съставлява нарушение на чл. 58 от ЗМВР, задължаващ полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления, както и на т. 5, т. 7, т. 57, б. "а", т. 64 и т. 66 от ЕК. Като полицейски служител, Ненов е запознат с ЕК, видно от приложения в административната преписка "Списък на служителите от РПУ Харманли, запознати с ЕК на 30.11.2006 г." в който е включен под № 6. Със заповед рег. № П-5 ЯХр-62/12.05.2010 г. на началник РУП, е разпоредено да се извърши проверка срещу Ненов за станалото в кафене "Кристал" и е определена комисия за извършването й. Освен вземане на сведения от присъствалите лица, в хода на проверката, на 14.05.2010 г. обяснения е дал и жалбоподателят. Комисията е изготвила Справка рег. № ЯХр-5572/25.05.2010 г. с която е предложила на началника на РУП същата да се изпрати на министъра за вземане на отношение предвид данните за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Междувременно, жалба от пострадалите при инцидента лица от бездействието на Ненов е постъпила в РУП, адресирана до министъра и директора на ОДМВР и заведена в РУП с вх. № ЖХр-11/18.05.2010 г. Директорът на ОДМВР е изготвил Предложение до министъра рег. № 11266/28.05.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство против Ненов. С МЗ рег. № К-6621/8.06.2010 г. министърът е образувал такова, отстранил е временно Ненов от длъжност, определил е състав на комисия, която да извърши разследването и 30-дневен срок за приключването му. Впоследствие, с МЗ от 6.07.2010 г., 17.08.2010 г. и 9.09.2010 г., срокът е продължаван предвид отсъствието на Ненов от работа поради болнични. Комисията е извършила проверка, като отново е снела обяснения от свидетелите на инцидента относно поведението на жалбоподателя и от него лично и е изготвила Обобщена справка рег. № 20124/28.09.2010 г. Предложила е на министъра да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Същата комисия е изготвила и Становище рег. № 20874/7.10.2010 г., с което е потвърдила предишното си предложение. По време на разследването, предвид ползването на отпуск по болест от Ненов и престоят му в лечебни заведения, за които не е давал данни на комисията, са правени многократни опити да бъде запознат той с министерските заповеди, касаещи разследването и изготвените от комисията материали. Станалото на 11.05.2010 г. е било отразено в местния печат и по този начин е доведено до знанието на обществеността в гр. Харманли. На 27.10.2010 г. е издадена обжалваната МЗ, съобщена при отказ да бъде приета от Ненов на 9.11.2010 г. Видно от представеното по делото Прокурорско постановление от 20.12.2010 г. за прекратяване на наказателното производство, воденото такова за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК против лицата Илхан Муртазали, Изет Изет, Самет Вейсал, Мехмед Ахмед и Александър Янакиев - участници в скандала на посочената дата, е прекратено поради недоказаност по безспорен и категоричен начин. При така установеното от фактическа страна, жалбата против МЗ се явява неоснователна. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, съгл. чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискванията за съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, след изпълнение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Същата съответства на целта на закона. Първият довод, изложен от Ненов е за нищожност на заповедта. Той е обоснован с противоречие "с изискванията на ЗМВР, ППЗМВР и АПК". Доводът е неоснователен. Изложените впоследствие в жалбата на доводи за нарушения на производствените правила и материалния закон могат, ако бъдат съответно доказани, да доведат до неправилност и евентуална отмяна като незаконосъобразна на заповедта, но не могат да доведат до нищожност. Доводът за незаконосъобразност на МЗ поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е деклариран (стр. 2, абз. 7 от жалбата), но неконкретизиран и необоснован нито в жалбата, нито в пледоариите по съществото на делото. Предвид липсата на конкретност, ВАС не може да изложи становището си по това твърдение. Предвид подробно описаните по-горе действия на министъра и подпомагащите го органи, съдът не констатира наличие на такова нарушение при издаването на заповедта. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се излага от Ненов основно в насока, че на въпросната дата, в заведението не е станало нищо, което би могло да бъде квалифицирано като нарушаване на обществения ред. В подкрепа на твърдението си се позовава на постановлението от 20.12.2010 г. и показанията на разпитаните от съда свидетели Таня Георгиева Чавдарова и Росица Дичева Звездомирова. Доводът, според ВАС е неоснователен. Прокурорското постановление е становище на един държавен орган, което не е задължително за съда и останалите такива предвид липсата на сила на присъдено нещо на тези актове. То решава единствено въпроса, че посочените в него лица не са извършили престъпление по чл. 213а, ал. 2 от НК - квалифицирано изнудване. В същото време, в самото постановление се потвърждава извършване на нарушение на обществения ред. На стр. 2, абз. 2 от него, се говори за нанасяне на удари, счупване на чаша в главата на Р. Алиев и изобщо - за "скандал". Т. е. нарушението на обществения ред, за предотвратяването на което Ненов не се е намесил, е констатирано и от прокурора и описано в неговото постановление. Скандалът в заведението се се потвърждава и от разпитаните свидетели. Св. Звездомирова е разпитвана неколкократно и е давала обяснения за станалото. Саморъчни нейни такива по делото има от датите 11.05.2010, 17.05.2010 и 29.07.2010 г. Във всички тях тя категорично заявява, че между въпросните младежи е станал скандал, придружен с нанесен побой с ръце и счупване на чаша в главата на Рейхан Алиев. Този скандал е впечатлил неприятно всички присъстващи в заведението, вкл. колегите й. Неприятно впечатление е направила (довело до критично отношение на свидетелите) и ненамесата в скандала на жалбоподателя, когото всички са познавали като служител на МВР. В същата насока са показанията на Тодор Марков - барман в заведението, дал саморъчни обяснения на 13.05.2010 и 29.07.2010 г., дошлият малко по-късно Иван Колев, дал обяснения, в които възпроизвежда отношението на очевидците на 18.05.2010 и 28.09.2010 г., битият Рейхан Алиев - дал обяснения на 13.05.2010, 29.07.2010 и 9.08.2010 г., неговият приятел Недко Михайлов - на същите дати като Рейхан, изложеното от последните двама в тяхна жалба вх. № ЖХр-11/18.05.2010 г., както и обясненията на седящия заедно с Ненов в заведението Адриан Проданов, дал обяснения, заведени в РУП с вх. № ЯХр-5399/19.05.2010 г. и № 16501/6.08.2010 г. Проданов дори свидетелства за изразено от него отношение към Ненов за необходимост последният да уведоми органите на МВРП и отказ на жалбоподателя по несъществени причини. С оглед на всички посочени доказателства, събрани по време на дисциплинарното разследване, ВАС не дава вяра на показанията на св. Звездомирова, дадени по време на съд. заседание по делото, проведено на 7.03.2012 г. Последните са в явно противоречие с изброените обяснения, вкл. и от самата Звездомирова, поради което казаното пред ВАС следва да се приеме като опит от нейна страна за оказване помощ на Ненов. Неоснователни са доводите, че изложените фактически основания и законови текстове са дадени бланкетно и неконкретизирано, като не съдържат конкретни нарушения, даващи основания ангажиране на за дисциплинарната отговорност на служителя. ВАС, преценявайки същите счита, че вменените нарушения са достатъчно точни и конкретни, а в заповедта са посочени нарушените с тях норми от ЗМВР и ЕК. В МЗ липсва позоваване на "други актове", които не са били доведени до знанието на жалбоподателя. Това твърдение се явява също необосновано с оглед многобройните доказателства за неуспешното търсене на Ненов от разследващата комисия за запознаване с относимите МЗ и събраните доказателства. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 225 от ЗМВР. Съгласно неговата алинея първа, "Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му". Откриването на нарушението от своя страна, съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР става, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. То, съгласно ал. 2 е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съобразно датирането на поставената резолюцията на министъра от 17 (27?). 10.2010 г. върху обобщената справка от 28.09.2010 г. и становището на дисциплинарно разследващия орган от 7.10.2010 г., това е и датата на която, съгласно посочения чл. 223 от ППЗМВР, министърът е открил нарушението, като го е установил, вкл. самоличността на извършителя. До издаването на обжалваната МЗ на 27.10.2010 г. е изминал срок по-малък от законовопредвидените от 2 месеца и от 1 г. от извършването на нарушението на 11.05.2010 г. Съответствието на наложеното наказание на тежестта на извършеното е елемент от оценъчната дейност на дисциплинарно наказващия орган и неговата оперативна самостоятелност. Наказанието е наложено при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което следва да се приеме, че министърът е спазил изискването за законосъобразност на акта по реда на чл. 169 АПК. Предвид изложеното, жалбата на Ненов се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС
Цитирани разпоредби
1- чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР