Решение № 6236 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2017 г.
ВАСV отделение24.04.2019 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 93/2017 г. на Административен съд - Кърджали. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали да заплати на Н. Вели със съдебен адрес [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6236 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кърджали против решение № 105/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 93/2017 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова заповед № 292 з-440/21.03.2017 година. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Н. Вели, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд - Кърджали е отменил заповед № 292 з-440/21.03.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с която на Н. Вели, изпълняващ длъжността "разследващ полицай" в РУ в ОД на МВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца. Според фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 22.02.2017 г. инспектор Н. Вели, след като е регистрирал досъдебно производство /ДП/ № 107/15.02.2017 г. по описа на РУ – Кърджали по чл. 308 от НК, срещу неизвестен извършител, не е предал на дежурния служител в оперативно-дежурната част на РУ – Кърджали статистическата карта "Съобщение за извършено престъпление" /СИП/ за въвеждане в информационния бюлетин на ОД на МВР – Кърджали. Непредаването на статистическата карта на дежурния служител е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на т. 1 от заповед № 8121 з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер. Решаващият съд, след като е събрал и подробно обсъдил релевантните за спора писмени и гласни доказателства, обосновано е приел, че изложените фактически обстоятелства не се субсумират в правните хипотези, визирани в заповедта и от тях не може да се изгради извод за извършване на дисциплинарно нарушение от инспектор Н. Вели. При коректно установена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че при произнасянето си административният орган не е приложил точно материалния закон, т. к. професионалното поведение на служителя не обективира нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поради това поведението му неправилно е квалифицирано в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Освен това заповедта на директора на ОД на МВР – Кърджали е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът е приел като едно от основанията за отмяната й. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарно наказаният служител не е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина, за това, че на 22.02.2017 година след като е регистрирал досъдебно производство /ДП/ № 107/15.02.2017 г. по описа на РУ – Кърджали, водено по чл. 308 от НК срещу неизвестен извършител и попълването на статистическата карта "Съобщение за извършено престъпление" /СИП/, не е предал същата на дежурния служител в оперативно-дежурната част на РУ – Кърджали за въвеждане в информационния бюлетин на ОДМВР – Кърджали. Посоченото в заповедта нарушение на т. 1 от заповед № 8121 з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи визира задължение за спазване на утвърдените "Вътрешни правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер". Задължението по т. 1 от цитираната заповед е общо и във всеки случай следва да бъде изпълнено с конкретни фактически обстоятелствата, които позволяват да се достигне до извод, че служителят не е спазил утвърдените вътрешни правила, като точно и ясно се посочи кои са тези вътрешни правила, за чието нарушение се ангажира дисциплинарната му отговорност. Както аргументирано е приел решаващия съд, от съдържанието на оспорената заповед не е ясно кои вътрешни правила е нарушил служителят, за които е дисциплинарно санкциониран. Преповтарянето в касационната жалба на фактическата обстановка, пресъздадена в заповедта, не санира констатираните от административния съд пороци на акта и не обуславя различни прави изводи. Доказателствата по делото сочат, че Н. Вели коректно е попълнил и подписал статистическа картата СИП за полученото от него в работно време /преди 17: 30 часа на 22.02.2017 г. / досъдебно производство, образувано от Районна прокуратура – Кърджали. Досъдебно производство е регистрирано в деловодството под номер 107 от 15.02.2017 г. по описа на РУ – Кърджали и е било регистрирано в автоматизираната система "ЦАИС ДО". Други служебни ангажименти в тази насока служителя не е имал. Данните по делото сочат, че фактическото предаване на екземпляр /копие/ от попълнените и подписани статистическа карти СИП, от полицейските служители, на които е възложена работа по ЗМ, на оперативните дежурни в ОДЧ на РУ – Кърджали, е обичайна практика, но не и задължение за извършване на действия, произтичащи от вътрешно служебни актове и/или нормативни разпоредби. Още повече, че след коректното попълването на карта "Съобщение за извършено престъпление" /СИП/, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер от страна на Н. Вели, същата е била на разположение на служебното бюро на служителя. Поради това и не би могло да се вмени като извършено от Н. Вели дисциплинарно нарушение, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121 з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на такова задължение, което не е изпълнено. Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че не са били налице материалноправните основания за издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, което е основание за нейната отмяна. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане и доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на Н. Вели сумата от 400 (четиристотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд е недопустимо за разглеждане в касационното производство. Страната разполага с процесуална възможност да поиска изменение на решението в частта му за разноските от първоинстанционния съд, в случай, че е направила своевременно искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,