Решение № 7265 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2020 г.

Решение № 7265 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 1372 от 27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3011/2019 г. от Административен съд Пловдив, с доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените поделото разноски. Представя писмено доказателство – писмо изх. № 01-6500/357 от 06.08.2020 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Ответната страна – Д. Т., чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК – Пловдив, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмено доказателство – писмо изх. № 01-6500/357 от 06.08.2020 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че в конкретния случай ищецът е доказал наличието на всички, изискуеми от закон, предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на наведените в нея касационни основания, е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. Т. срещу ДФЗ, с която е поискал ответната страна да бъде осъдена, по реда на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, да му заплати сумата от 203 980. 28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно, Уведомително писмо с изх. № 01-6500/357 от 25.04.2017 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което му е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление "Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" (ВПС-4) по заявление за подпомагане с УИН 16.16.0616/68947 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба /02.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 16 093. 07 лв. - лихва за забава върху неплатеното парично обезщетение за периода 20.12.2018 г. до 29.09.2019 г., както и направените по делото разноски. С обжалваното решение съдът е приел така предявените обективно съединени искове за основателни и доказани. Своите правни изводи е основал на анализа на представените, и неоспорени от страните, доказателства и експертно заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Обсъдил е и възраженията на страните и въз основа на това е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Възраженията на касатора са неоснователни. Безспорно е доказано, че ищецът е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) земеделски производител от 06.04.2012 г., който е одобрен от административния орган за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление (подмярка) "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" (ВПС-4) и е поел петгодишен ангажимент за засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски със съответните, одобрени за подпомагане, 31 парцела /БЗС/. Това автоматично поставя бенефициента и административния орган в положение ежегодно да извършват конкретни дейности, свързани със съответното за годината искане за подпомагане, предвидени в европейското и националното законодателство. За административния орган възниква и задължение мотивирано да се произнася по подаденото, за съответната година от ангажимента, заявление като предостави или откаже предоставянето на финансова помощ, прекрати ангажимента, наложи санкция и т. н. Не е спорно също, че актът, с който ДФЗ е отказал заявеното от ищеца за кампания 2016 г. финансово подпомагане е отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, с влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Не е спорно също, че в хода на процеса по отмяната му крайният допустим срок за изплащане на помощта по посочената мярка 214 е изтекъл. След влизане в сила на решението на съда административното производство не е било възобновено и по заявеното искане административният орган не се е произнесъл. В тази връзка е представено писмо изх. № 01-6500/357 от 06.08.2020 г., подписано от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Следователно, изводите на съда, че бенефициентът е имал право да получи заявената финансова помощ за кампания 2016 г., но правната възможност за оторизиране на агроекологичната помощ, която да се финансира със средства от Европейския съюз е отпаднала, поради извършване на нарушение на чл. 75, т. 1 вр. чл. 40 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Съвета, следва да бъде споделен. На Д. Т. е нанесена имуществена вреда, изразяваща се в неполучено, но дължимо, финансиране и тази вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт - Уведомително писмо с изх. № 01-6500/357 от 25.04.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Налице са комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както правилно е приел съдът, и безвиновната отговорност на държавата следва да бъде ангажирана, в който смисъл е и обжалваният съдебен акт. Размерът на дължимото обезщетение правилно е установен в хода на съдебното производство, чрез допуснатата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза /ответникът формално е оспорил заключението, но не е ангажирал доказателства и не е оборил доказателствената сила на експертното заключение/ - дължимо обезщетение от 104 274. 80 евро или 203 943. 78 лв. Съдът е определил дължимата лихва за забава в съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС за периода от 20.12.2018 г. - датата на влизане в сила на отменителното решение на съда, до датата на завеждане на исковата молба. Дължима е и законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумите. При този изход на правния спор ответникът по касация има право на разноски, но такава претенция не е предявена, поради което настоящият състав не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение