Решение № 7905 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15652/2010 г.

Решение № 7905 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15652/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Запрянов Димитров, от гр. Пловдив против решение № 1434/2.11.2010 г. по адм. дело № 893/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1434/2.11.2010 г. по адм. дело № 893/2010 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Димитър Запрянов Димитров, от гр. Пловдив срещу заповед № ПЦ 1 - 08 - 2008/29.03.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД1-099/27.04.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на жалбоподателя е отпусната социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) в размер на 77.00 лева, считано от 1.12.2008 г. до 31.12.2008 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заявената социална помощ е отпусната за периода, за който е поискана. Позовал се е на чл. 26, ал. 3 от ППЗСП, съгласно който молбата - декларация се подава еднократно в рамките на една календарна година и касае дължимите помощи за съответната календарна година. Решението е правилно. При издаване на атакуваната заповед директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е съобразил указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени му с решение № 1407/3.11.2009 г. по адм. дело № 282/2009 г. на Пловдивския административен съд, оставено в сила с решение № 2839/4.03.2010 г. по адм. дело № 15592/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Спорният между страните въпрос касае крайния момент за получаване на отпуснатата социална помощ. Според касатора подадената от него молба - декларация за отпускане на месечна социална помощ от 16.12.2008 г. има действие и за периода на календарните 2009 г. и 2010 г., тъй като през този период са се водили дела досежно законосъобразността на постановения за календарната 2008 г. индивидуален административен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд намира подобно тълкуване на закона за неточно. Съгласно чл. 23 от Конвенцията за статута на апатридите (приета на 28.09.1954 г. от конференция на пълномощни представители, свикана в съответствие с резолюция 526 (XVII) от 26.04.1954 г. на Икономическия и Социален съвет на ООН, в сила от 6.06.1960 г.), в качеството си на апатрид жалбоподателят има същото положение по отношение на правото на социално подпомагане, както всички български граждани. Социалните помощи се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от пълнолетно лице до дирекция "Социално подпомагане" и след представяне на лична карта или личен паспорт на всеки чл. от семейството, навършил 14 години. Молбата за социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година. Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година. Изплащането на помощите може да се извършва по касов и безкасов път. Месечните помощи се отпускат за срок до една календарна година. Смисълът на ежегодното подаване на молбите - декларации се състои в необходимостта от обективна преценка на основанията за предоставяне на социално подпомагане. Възприемайки този подход законодателят се е стремил да установи гаранции за подпомагане на действително нуждаещите се лица въз основа на обективните факти от значение за всеки случай. Проведеното от Пловдивския административен съд издирване на материалния закон и неговото прилагане съответства на така заложения принцип и е в съответствие с действащата нормативна уредба. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,