Решение № 8441 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2015 г.

Решение № 8441 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 543 от 8.01.2015 г. по адм. дело № 60/2014 г. на Административен съд - Велико Търново. С него е отменено по жалба от Георги Борисов Братванов уведомително писмо № 02-040-6500/2222 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Правят се доводи за процесуална недопустимост на решението, като постановено по просрочена жалба - чл. 209, т. 2 АПК. При условията на алтернативност се възразява и за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Георги Борисов Братванов чрез процесуалния си представител - адвокат Мирослав Кръстев Кръстев счита касационната жалба за неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че уведомителното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за осъществяване на преценка на основанията за допустимост на подпомагането. Това прави необоснован извода на първоинстанционния съд за липса на правни и фактически основания за издаването му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Прозводството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Георги Борисов Братванов против уведомително писмо № 02-040-6500/2222 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Направил е възражения за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. За доказване на срочността на жалбата е представил Постановление от 1.09.2013 г. на Районна прокуратура - Павликени. В обстоятелствената му част се съдържат данни, че обратна разписка № 70124350 от 18.08.2012 г. не е подписана от получателя й - Георги Георгиев Братванов. В съпроводителното писмо по реда на чл. 152, ал. 2 АПК, административният орган е направил възражение за просрочие на жалбата. От приложената възлагателна преписка, съдът е установил, че уведомителното писмо е обжалвано от земеделския производител по административен ред пред министъра на земеделието и храните на 18.10.2013 г. Жалбата е разгледана от него след изтичане на предвидения в чл. 97, ал. 1 АПК 14-дневен срок. Едва на 14.02.2014 г., министърът е постановил заповед № РД 20-353, с която е оставил без уважение жалбата на Георги Борисов Братванов, вх. № 94-5003. Липсват данни за съобщаване на заповедта на нейния адресат. Жалбата пред Административен съд - София град с вх. № 32204 е подадена от Братванов на 9.12.2013 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че по силата на чл. 98, ал. 2 АПК на оспорване подлежи първоначалният административен акт - уведомителното писмо за кампания 2010 г. Съобразил е, че то не е връчено на жалбоподателя. Едновременно с това е посочил, че висшестоящият административен орган се е произнесъл след срока по чл. 97, ал. 1 АПК, поради което подадената жалба пред съда е процесуално допустима. Разгледал я е по същество, като за изясняване на спора е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Въз основа на доказателствата е счел, че уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като изложените в него фактически и правни основания не кореспондират помежду си и не са прецизирани в достатъчна степен. Неправилно е посочил, че е недопустимо липсата на фактически основания да се допълват със заключение на съдебно-техническа експертиза. На следващо място е приел, че в административното производство са допуснати нарушения на правилата за уведомяване на земеделския производител за наличие на площи, попадащи извън допустимия за подпомагане слой за кампания 2010 г. и за констатирани застъпвания. Без да съобрази оперативната самостоятелност на административния орган при насрочването и извършването на теренни проверки, е счел, че липсата на такива също води до незаконосъобразност на административния акт. По тези съображения го е отменил и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е процесуално недопустимо, като подадено по просрочена жалба. Данните по делото сочат, че уведомителното писмо не е връчено на жалбоподателя. Видно от изложението в жалбата пред министъра и в жалбата пред съда, той е узнал съдържанието на уведомителното писмо при посещение в ДФЗ. След узнаването е упражнил правото си по глава шеста от АПК и го е оспорил по административен ред. Това е извършено с жалба вх. № 94-5003 от 18.10.2013 г., подадена директно в Министерство на земеделието и храните и адресирана до министъра на земеделието и храните, като висшестоящ орган на изпълнителния директор на ДФЗ. В нея земеделският производител е поискал от висшестоящия административен орган преразглеждане на заявленията му за подпомагане за 2010 и 2011 г., поради факта, че заявените парцели попадат в допустимия за подпомагане слой и наложените санкции се явяват неоснователни. От писмените доказателства по делото е видно, че преписката със становище по жалбата на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е получена в МЗХ с рег. индекс № 13-7811 на 28.10.2013 г. От този момент е започнало течението на двуседмичния срок за произнасяне на МЗХ, фиксиран в нормата на чл. 97, ал. 1 АПК. Той е изтекъл на 11.11.2013 г. - присъствен ден понеделник. Министърът не се е произнесъл в срока, поради което за жалбоподателя е започнало течението на 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК при прилагане на правилото на чл. 149, ал. 3 АПК - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе по-горестоящият административен орган. Ето защо крайният законов срок за оспорване на уведомителното писмо по съдебен ред е изтекъл на 25.11.2013 г. - присъствен ден понеделник. Жалбата обаче е подадена пред Административен съд - София град на 9.12.2013 г. и като такава е била просрочена. По-късното произнасяне от министъра със заповед № РД 20-353 от 14.02.2014 г. не възобновява срока за съдебно оспорване. Всички тези правни въпроси, свързани с началото на броенето на срока за обжалване при извършено оспорване по административен и съдебен ред са предмет на изрично тълкуване, извършено в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по ТД № 4/2013 г. на общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите към него изрично е посочено, че произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК (двуседмичен в настоящата хипотеза), не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Отделно от това се сочи, че последващото късно произнасяне с изричен акт на министъра на земеделието и храните, с който е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо, не полага началото и на нов срок за съдебно обжалване. Крайният извод в тълкувателното решение е, че както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба. По тези съображения, жалбата, подадена пред първоинстанционния съд след срока по чл. 149, ал. 3 АПК е била просрочена и процесуално недопустима. Като я е разгледал по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и образуваното производство по делото пред същия съд се прекрати. Процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК обаче не предвижда задължение за разноски в тежест на жалбоподателя в случая на процесуално недопустима жалба в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК - просрочено оспорване. Поради това искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение