Решение № 8285 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14360/2009 г.

Решение № 8285 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14360/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба на Иван Мирчев Николов от София, срещу решение от 30.07.2009 г. по адм. д. № 465/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-в състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът разгледал спора по същество и приел, че жалбата на Иван Николов е неоснователна. Обсъждайки събраните по делото доказателства - заключение на в. лице, назначено по делото установил, че задълженията за неплатени сметки към "Топлофикация" АД за периода от м. януари 2004 г. до м. ноември 2006 г. е в размер на 771.69 лв. Без значение е размера на това задължение, тъй като към момента на прекратяване на наемното правоотношение е налице неплащане на консумативни разноски за топлоенергия за повече от 6 месеца. Налице са задължения за неплащане на същите разноски и по отношение на предишното общинско жилище, на което е бил наемател жалбоподателя, но тъй като касаят друг общински имот, възникналото наемно правоотношение за него, не може да даде основание за прекратяване на договора за наем по настоящата заповед. Съдът приел, че са налице условията на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС /в редакцията му пред изм. с ДВ, бр. 54/2008 г., съобразно който текст наемните правоотношения се прекратяват при неплащане на консумативните разноски за повече от 6 месеца от наемателя. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея доводи за допуснати нарушения в съдебното решение. Недопустимо съдът е обсъждал правното основание на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, каквото не е посочено в обжалваната заповед. Същата е издадена само на осн. чл. 46, ал. 2 ЗОС, която в редакцията на закона към момента на издаването й 16.01.2007 г. гласи: "Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срока за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец", в редакцията на текста /ДВ, бр. 30/2006 г. в сила от 12.07.2006 г./. При липсата на посочено правно основание за прекратяване на наемните правоотношения, обжалваната заповед е незаконосъобразна. Не може от събрания доказателствен материал съдът сам да извлича правната норма за прекратяване на наемните правоотношения, а именно както е посочил чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови решение по същество на спора, като се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение