Решение № 7684 от 11.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Станкова срещу решение 6341 от 31.10.2022 г., постановено по адм. д. 6563/2021 г. на Административен съд София- град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отменен оспорения акт. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 6341/31.10.2022 г., постановено по адм. д. 6563/2021 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Б. Станкова срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. 02-220-6500/1739 от 06.09.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което административният орган е намалил размера на плащанията по Схема за единно плащане на площ, Подмярка 13.1 Компенсаторни плащания в планински райони, Схема за преразпределително плащане и Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма. Решаващият съд е обосновал извод, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и че уведомителното писмо е постановено в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд правилно е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган предвид представената Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и предвид чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Обосновано АССГ е приел за установено, че на 27.05.2016 г. Б. Станкова е подала заявление за подпомагане, по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2016, с УИН 2210061664742. Кандидатът е заявил за подпомагане площи по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1). По това заявление е издадено оспореното Уведомително писмо, с което по мярка СЕПП е оторизирана сума в размер на 1597,16 лв., , по СПП е оторизирана сума в размер на 1172,59 лв., по схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) е оторизирана сума в размер на 1386,61 лв. и по по мярка 13.1/НР 1 е оторизирана сума в размер на 2023,86 лв. като по всяка от мерките е извършено намаление с различни суми както следва: 1019,28 лв., 743 лв., 254, 86лв. и 1283,06лв. Административният съд е приел за установено, че намалението е в резултат от констатирано от административния орган двойно заявени площи и заявяване на площи, които попадат извън одобрения специализиран слой "Площи допустими за подпомагане. Тези изводи на АССГ е обосновал със съдържанието на оспореното уведомително писмо и заключението на съдебно-техническата експертиза, в които обаче липсват подобни фактически констатации. В колона 3 на таблица 1 от уведомителното писмо са отразени площта на парцелите след разрешаване на двойно заявени площи и в нея посочените стойности съвпадат изцяло с тези по колона 2, в която се отразяват декларираните парцели т.е. напълно неразбираемо е заключението на АССГ, че данните в тази таблица представляват доказателства за наличие на частично (неясно за каква част) двойно деклариране и застъпване на площи. По делото няма данни за провеждане на процедурата по чл. 17 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и за подадено друго заявление за същите площи от друг земеделски производител, поради което правният извод на АССГ за наличие на предпоставките на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е необоснован с доказателствата по конкретното дело. Необосновани са и фактическите констатации, направени от първата инстанция и по отношение друга част (също неконкретизирана) от заявените за подпомагане площи, че не са включени в специализирания слой Площи допустими за подпомагане, одобрен със Заповед РД-46-141/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните. По делото е прието без оспорване от страните заключение на вещо лице агроном, което е посочило, че на имотите, заявени от жалбоподателката е правена проверка на място, но то не се е запознало със снимките от нея, а причините за недопустимост на площите е парцелите са част от по-голям блок, ползван като ливада за косене. Тази съдебно техническа експертиза не е имала за задача да извършва сравнение между декларираните от Б. Станкова парцели и площите, останали извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане, за да е възможно нейното заключение да обоснове направения от АССГ извод. Допълнително следва да бъде посочено, че подобно несъответствие се констатира на етап административни проверки и по-конкретно кръстосаната проверка с допустимите референтни парцели в СИЗП, което предполага, че не се пристъпва към проверки на място, каквато очевидно е извършвана на парцелите, заявени от касационната жалбоподателка. По изложените съображения се явяват основателни касационните оплаквания за необоснованост на съдебното решение и допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на относими към спора мотиви. При липса на обосновани фактически установявания и забраната по чл. 220 от АПК, касационната инстанция е възпрепятствана да упражни контрол относно спазването на материалния закон. Обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, при което да бъдат установени всички относими към спора факти чрез обсъждане на всички събрани по делото доказателства, събиране на цялата административна преписка (включително протоколи от проверки на място и снимков материал към тях), както и назначаване на съдебно техническа експертиза за проверка попадат ли заявените от Б. Станкова в тяхната цялост или само част от тях в специализирания слой Площи допустими за подпомагане. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение