Решение № 4881 от 9.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Витест ЕООД, със седалище гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Тодорова, против решение 4933 от 18.07.2022г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. 1651/2022г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че е бил незаконосъобразно отстранен от участие в търга, тъй като между него и организатора на търга има висящ съдебен спор пред Софийски районен съд. Посочва, че в процесната заповед липсват конкретни мотиви, както и че не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.5 АПК по отношение на разпоредителната част на административния акт. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, да разгледа делото по същество и вместо него да уважи жалбата му срещу процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий, гр. София, оспорва касационната жалба с писмен отговор, в който развива доводи за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. В съдебно заседание, чрез упълномощен адв. Ангелова поддържа отговора на касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски в производството пред ВАС. Ответникът Тонгов Груп ЕООД, гр. София не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка.Според участващия по делото прокурор съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 ППЗДС, в правомощията на организатора на търга е да определя изискванията към участниците, а касаторът е бил запознат с условията на търга и подавайки документи за участие се е съгласил с тях, като в случая не е била приложима разпоредбата на чл.46 ППЗДС, доколкото заявлението за участие на другия кандидат е отговаряло на нормативните и тръжните условия. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Витест ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 4933 от 18.07.2022г. е отхвърлена жалбата на Витест ЕООД, против заповед РД-15-2/13.01.2022 г. издадена от директора на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий, с която след проведен търг с тайно наддаване е определен Тонгов Груп ЕООД, гр. София за наемател на недвижим имот публична държавна собственост, представляващ: част от фоайе /кота+0. 00 в североизточната част на централното фоайе, в ляво след централния вход на сградата на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий, сграда с идентификатор 68134.407.156.1, находяща се на адрес: гр. София, район Оборище Столична община, [улица], част с площ от 2. 00 /два/ кв. м., с обща площ на отдаваната под наем площ от 2. 00 /два/ кв. м. за поставяне и обслужване на един брой кафе-машина /вендинг автомат за топли напитки/ и жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий в размер на 500 лв. За да достигне до този резултат Административен съд София - град е приел, че при провеждане на оспорената тръжна процедура и при издаване на процесната заповед не са допуснати противоречия с императивни правни норми и отклонения от тръжната документация. Първоинстанционният съд е преценил, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган, съгласно чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, в предвидената форма, при съответствие с материалния закон, без установени нарушения на административнопроизводствените правила. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяването на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че жалбоподателят е имал две основни възражения, които са поддържани и в касационната жалба срещу отстраняването му от участие в тръжната процедура по причина висящ съдебен спор с Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий и за липса на мотиви в разпоредителната част на процесната заповед. Съдът е обсъдил първото възражение на жалбоподателя и правилно е установил, че със заповед РД-15-92/06.12.2021 г. на директора на Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий е била обявена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на част от горепосочения имот публична държавна собственост. Със същата заповед е определена първоначална месечна наемна цена, размерът на депозита за участие в търга, срокът за отдаване под наем, дата и място на провеждане на търга; условия за извършване на оглед на мястото; условия и срок за получаване на тръжната документация; място и срок за представяне на заявленията за участие, както и е назначена комисия по провеждане на търга, която да отвори и разгледа подадените заявления за участие, да провери редовността на приложените изискуеми документи, да класира редовните ценови предложения на участниците и да състави протокол за резултатите от търга, който да се представи на директора за утвърждаване. Установено е, че определената комисия е провела търга, като от постъпилите в срок две оферти за участие в търга (на Витест ЕООД и на Тонгов Груп ЕООД) за отдаване под наем на посочения недвижим имот е констатирала частично съответствие с изискванията на участника Витест ЕООД, тъй като в представения документ Удостоверение(л.101 от делото), дружеството е посочило, че има парични задължения към Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий. С оглед установеното несъответствие с условията на тръжната документация на органа по провеждането на търга, комисията отстранила Витест ЕООД от участие, в съответствие с т. 2. 10 от Раздел ІІІ от Условията за участие и за провеждане на търга и не е пристъпила към отваряне на ценовото му предложение, след което със заповед РД-15-2/13.01.2022 г. на директора на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий за наемател на недвижимия имот е бил определен другият участник Тонгов Груп ЕООД с предложена наемна цена, възлизаща на общо 323 лв. без ДДС. С касационната жалба отново се сочат оплаквания срещу отстраняването на дружеството поради неприкючил съдебен спор в гражданските съдилища. Възражението е неоснователно, тъй като причината за отстраняването на дружеството- касатор е наличието на парични задължения към Националната библиотека Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий, което е в несъответствие с заложеното от възложителя изискване в т.7.1 от Раздел ІІ от утвърдените Условия за участие в процесния търг и респ. е довело до законосъобразното му отстраняване от тръжната комисия на основание т.2.8 от Раздел ІІІ от Условията за участие и за провеждане на търга. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ППЗДС в правомощията на директора на Националната библиотека е да заложи изискванията към участниците, вкл. документите, които те следва да представят при провеждането му. Съдът е преценил правилно, че дружеството- жалбоподател е било запознато с тръжната документация и всички условия на търга и предварително се е съгласил с тях. Правилно тръжната комисия не е допуснала до участие в търга ВитестЕООД защото не отговаря на императивното изискване на Условията за участие и за провеждане на търга - да няма парични задължения към организатора. Първоинстанционният съд правилно е счел като неоснователно и твърдението, че процесната заповед е немотивирана и разпоредителната й част не са посочени ясно правата и задълженията, произтичащи от нейното издаване. Съдът точно е преценил, че оспорения административен акт съдържа задължителните реквизити на чл.59, ал.2 АПК, като са фактическите и правните основания за издаването й, което е предпоставка за упражняване на контрол за законосъобразност. От съществено значение е факта, че заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към в Протокол 12.01.2022 г. от работата на тръжната комисия. Константната съдебна практика допуска мотивите да са изложени в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, което не противоречи на нормативните изисквания и е в съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. Поради това съдържащите се в Протокола от работата на тръжната комисия съображения са такива и за издаването на самия акт. Доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. В съответствие с чл.143, ал.3 АПК от пълномощника на ответника - директора на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий- адв. Ангелова е претендирано заплащане на разноски по делото, за които са представени доказателства: пълномощно, договор за правна защита и съдействие и бюджетно платежно нареждане за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Разноските са предявени своевременно и касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението по реда на чл.78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, поради което следва същите да бъдат присъдени в пълен размер. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,