Решение № 4663 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 273/2021 г.

Решение № 4663 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 273/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. П. от гр. Я. против Решение № 208/24.11.2020 г. на Административен съд Я., постановено по адм. дело № 260/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение №Ц2153-28-27/01.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я., с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 39/прот. N01088 от 06.03.2020 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ – Я. и е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева. Недоволен от така постановеното първоинстанционно решение касаторът го обжалва с доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, а именно чл. 101, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния административен съд да бъде отменено и спорът разрешен по същество, като се отмени незаконосъобразното решение на директора на ТП на НОИ – Я. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ – Я.. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Я. в писмено становище по делото чрез юрисконсулт А. С. поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение на съда. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, съответно, че решението на административния съд е постановено при липса на релевираните касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния административен съд е било оспорено Решение №Ц2153-28-27/01.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Я., с което е оставена без уважение жалбата на Р. П. против Разпореждане № 39/прот. N01088 от 06.03.2020 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Я.. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е установил, че Р. П. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване към 10.11.2015 г., когато със заявление № 2114-28-2/10.11.2015 г. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване. Поисканата пенсия му е отпусната с Разпореждане № 29/прот. N01436 от 09.12.2015 г. считано от 10.11.2015 г. на основание 78 КСО, като органът се е позовал и на издаденото Експертно заключение № 0285/097 от 16.07.2015 г. на НЕЛК гр. С.. Съгласно него на лицето са били определени 94. 0% за общо заболяване, 60. 0% за професионално заболяване и за оценка на работоспособността общо 80, 8% ТНР. С Разпореждането от 10.11.2015 г. на Р. П. е била спряна личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване, съответно било продължено изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявление № 2112-28-52 от 05.03.2020 г. лицето отново е поискало отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, което е прието като искане за възобновяване. Пенсията е била възобновена с процесното разпореждане, считано от 05.03.2020 година. Както правилно е посочил административният съд, спор по фактите не е бил повдигнат от страните по делото. Спорът е единствено правен и се свежда до правото на жалбоподателя П. да получава наред с личната си пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и 50% от личната си пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Административен съд Я. след съвкупната преценка на ангажираните доказателства и сторените фактически установявания, е извършил преценката за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, че решението на директора на ТП на НОИ – Я. е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощието, което има по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите по тях, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон съдът е констатирал, че личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е определена на 314, 14 лева и е по – благоприятна за П. от тази за инвалидност поради общо заболяване, последната в размер на 279, 34 лева. Позовал се е на предвиденото в чл. 101, ал. 2 КСО в относимата редакция и е достигнал до извод, че ал. 2 касае хипотеза само за личните пенсии за инвалидност за различни страдания. Според тази разпоредба, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя една - най-голямата по размер. Съдът счита, че нормата се отнася до всички лични пенсии за инвалидност, включително тези за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и за общо заболяване. Съдът заключава, че извън посочените изключения, приложение намира чл. 101, ал. 3 а КСО, съобразно който при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Поради което съдът в мотивите си приема, че няма връзка между чл. 101, ал. 2 КСО и чл. 101, ал. 3 а КСО, в какъвто смисъл са били възраженията на П. в първоинстанционната жалба, т. е. разпоредбата на чл. 101, ал. 3 а КСО не е приложима в конкретната хипотеза и по отношение на материалното право, което жалбоподателят претендира. Решението на Административен съд Я. е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, явяващи се касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, извел е правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 101, ал. 2 КСО постановява, че когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер. От данните по делото се установява, че считано от 10.11.2015 г. Р. П. е придобил право да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване и на основание чл. 78 КСО, като за лицето е отчетено ТНР съгласно представеното Експертно заключение № 0285/097 от 16.07.2015 г. на НЕЛК. Също така към дата 10.11.2015 г. той е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Правилно съдът е достигнал до извод и предвид представените изчисления, че административният орган законосъобразно, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, с разпореждането от 10.11.2015 г. е спрял личната му пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване, като по - неблагоприятна и е продължено изплащането за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявлението на Р. П. от 05.03.2020 г. е бил сезиран компетентния орган, който по същество се е произнесъл по искането му за възобновяване на спряната лична пенсия за инвалидност, след като е намерил, че са изпълнени условията на чл. 97, ал. 1 КСО. Принципът, който законодателят е възприел в чл. 97 КСО се изразява най – общо в това, че по ал. 1 спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а съобразно текста на чл. 2, пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. От друга страна, в чл. 101, ал. 1 КСО са изброени различните видове лични и наследствени пенсии, които не могат да се получават едновременно, а в ал. 2 на същия член е уредена хипотезата, която се отнася само за всички лични пенсии за инвалидност за различни страдания. Съгласно чл. 101, ал. 2 КСО, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, за изплащане се определя една от тях - най-голямата по размер. На основание цитирания текст на чл. 101, ал. 1 КСО и доколкото Р. П. е имал право на две пенсии за инвалидност, които съгласно последно посочената разпоредба на КСО не могат да бъдат получавани, а само едната от тях, която е по – благоприятна за лицето, правилно органът е възобновил заплащането на по-благоприятната по размер пенсия и е спрял тази с по – нисък размер. Следователно основанието за спиране е било законово регламентирано и то не е отпаднало. Безпротиворечиво е разбирането, че правилото на чл. 101, ал. 3 а КСО, според което при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите, не намира приложение в хипотезите на чл. 101, ал. 1 и ал. 2 КСО. По разноските: С оглед изхода на правния спор, основателно се явява своевременно стореното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ – Я. е депозирал писмен отговор на касационната жалба на 16.12.2020 г. и писмено становище на 10.02.2021 г. по делото чрез юрисконсулт А. С.. П. това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК, в полза на ТП на НОИ – Я. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено по размер съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения настоящата касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение