Решение № 7250 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2011 г.

Решение № 7250 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Епарко Интертранс" ЕООД, гр. Варна против решение № 2577/04.11.2011 г. по адм. дело № 955/2011 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, кметът на Община Варна не изразява становище. Постъпило е възражение от старши юрисконсулт Ралица Славова с необозначено в документа процесуално качество и процесуални права, в което заявява, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на съдебното решение са съобразени изискванията на материалния закон и процесуалните правила след подробно обсъждане на доказателствата по делото. Неоснователни са касационните доводи за допуснати нарушения по чл. 109, чл. 133 от ДОПК и чл. 54 от ЗМДТ. Върховният административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2577/04.11.2011 г. по адм. дело № 955/2011 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Епарко Интертранс" ЕООД, гр. Варна срещу ревизионен акт № МД - РА - 006/27.12.2010 г. на главен инспектор при отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" при Община - Варна, потвърден с решение № 0483/08.02.2011 г. на кмета на Община - Варна, с който на дружеството са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2005 г. - 2009 г. в общ размер на 18332,62 лева. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение като прецени доказателствата по делото, оплакванията и заключенията на страните счита, че атакуваното съдебно решение е постановено при вярна преценка на фактите и точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основният довод на касатора, че ревизионното производство е недопустимо образувано, тъй като е изтекъл петгодишен срок за установяване на задълженията, считано от годината, в която е подадена декларацията за всяко от МПС е неоснователен. Съгласно чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. Данъкът върху превозните средства има периодичен характер и се дължи ежегодно в сроковете по чл. 60 от ЗМДТ, като в случая не е релевантна датата, на подадената декларация, а периода на формиране на задължението. Констатираното несъответствие в показателите, необходими за изчисляване ДПС - вид на окачването, допустима максимална маса на състав от превозни средства и екологична категория е дало основание на ревизионния орган да начисли разлики по дължимия данък във връзка с новоустановените действителни стойности. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Законосъобразно и в съответствие с останалите доказателства по делото е кредитирал с доверие заключенията на назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Правилни са и изводите, че административното производство е реализирано в предвидените срокове по ДОПК и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържаният порок за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е заявен бланкетно без конкретни фактически съображения, обосноваващи неговата наличност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение