Решение № 8868 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2013 г.
ВАСII отделение18.06.2013 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6367/26.11.12 г., постановено по адм. д. № 7410/12 г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8868 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Добри Стоименов Матов от с. Казичене, район "Панчарево", Столична община, против решение № 6367/26.11.12 г. по адм. д. № 7410/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, не взема становище. Ответникът, Александър Николов Лалов, представляван от адв. Папазова и от съпругата си Петя Василева-Лалова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационно оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърли оспорването на касатора Матов срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-223/25.06.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на извършен от оспорвания в УПИ Х-40, 127, кв. 88, м. "Видните" по плана на с. Казичене, район "Панчарево", Столична община незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при съблюдаване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Относимите към спора обстоятелства - характерът на обекта като такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и изграждането му при липсата на одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, изискуеми и към твърдения от оспорващия период на построяване - 1991 г. - са безспорно установени, още повече, че липсата им не е оспорена. Не е твърдяна и търпимост на строежа в хипотезата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, не са ангажирани и доказателства в тази насока. Доводите в жалбата, мотивирани с имуществени спорове между оспорващия Матов и собственика на поземления имот, са неотносими към преценката за законосъобразност на обжалваната заповед. Касационните доводи за неправилност на решението отново са в насока неуредени имуществени отношения, предвид което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното и тъй като при проверката по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не констатира пороци на решението по смисъла на чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 АПК, решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,