Решение № 623 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Овергаз мрежи АД, със седалище гр. София, чрез упълномощен представител юрисконсулт Василева, с правно основание чл. 251 ГПК за тълкуване на влязло в сила Решение 7973 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело 9265/ 2022г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Иска се тълкуване на решението в частта от мотивите, касаеща следното изречение: Правилно е възражението на касатора относно указването на срока, за който да бъде сключен договора за предоставяне ползване на процесния газопровод. Неправилно административният съд приема, че Комисията следва да определи и срокът, в който може да се извърши ползването на мрежата, респективно срока на договора, като тя следва да се ръководи от интереса на потребителите на природен газ. С Решението, предмет на настоящото производство по чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение като касационна инстанция е оставил в сила Решение 2610 от 19.04.2022 г. постановено по адм. дело 4622/ 2021 г. по описа на Административен съд София-град. Съобразно доктрината и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК подлежат неясните решения - такива, от чийто диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. В случая с искането за тълкуване се иска преразглеждане на мотивите на съда или тяхното допълване, което не се допуска в това производство. От тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. В процесното решение не се открива подобен пропуск. Освен това на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение. В конкретното производство не може да се извършва допълване на решението, както е поискано с молбата на Овергаз мрежи АД. С оглед тези общи принципни правила, в конкретният случай Върховният административен съд намира, че процесното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело ясно и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. По горните съображения молбата на Овергаз мрежи АД- гр. София за тълкуване на влязлото в сила Решение 7973 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело 9265/2022г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не е налице неяснота на същото и от диспозитива на съдебното решение може да се изведе действителната воля на съда. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, трето отделение