Решение № 8195 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2015 г.

Решение № 8195 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 370/25.02.2015 г. по адм. дело № 3157/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът: Кръстьо Иванов Кръстев с ЕТ "Кръстьо Кръстев", чрез процесуалния му представител - адв. Едрева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт /РА/ № 261305862/16.07.2014 г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1084/27.10.2014 г. на и. д. зам. директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчен период от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. по отношение на ревизираното лице /РЛ/ - Кръстьо Иванов Кръстев с ЕТ "Кръстьо Кръстев", гр. Хасково, са установени задължения за допълнително довнасяне, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 488.75 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 125.50 лв.; вноски за ДОО - в размер на 2 513.40 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 939.78 лв.; вноски за ЗО - в размер на 849.60 лв. и лихви в размер на 591.57 лв.; и вноски за ДЗПО - в размер на 708 лв. и лихви - в размер на 828.11 лв.; Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7, вр. с ал. 2 от ДОПК. За да отмени РА, като незаконосъобразен, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по този ред. Позовал се е изцяло на заключението на приетата ССЕ, което опровергава констатациите в РД и РА за наличие на нулево салдо от разполагаеми парични средства на РЛ към 1.01.2007 г. Според съда вещото лице е установило друг резултат, като съотношение на приходи и разходи за проверявания данъчен период - 2007 г., който оборва изводите на приходните органи за несъответствие на извършените разходи с получените приходи, а оттук и за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, по аналогия. Съдът, кредитирайки изцяло заключението на ССЕ /по варианта за наличие на начално салдо от парични средства, по искане на оспорващия/, е приел, че получената продажна цена от РЛ по нот. акт № 130/2003 г. в размерна 204 000 лева, след приспадане на платения данък за 2003 г. в размер на 33 221.60 лв. и приспадане на паричните разходи за издръжка /за живот/ за 2003, 2004, 2005 и 2006 г., формира остатък от разполагаеми средства към 1.01.2007 г. в размер на 126 067.40 лева, която сума е следвало да бъде включена като начално салдо при изчисляване на приходите и разходите на РЛ за данъчен период 2007 г. Включването й, по изчисления на вещото лице, обуславя друг краен резултат, при който приходите превишават разходите на лицето, т.е. според съда не е имало основания за прилагане на реда по чл. 122, ал. 1 и сл. от ДОПК, а прилагането му обуславя незаконосъобразност на извършената ревизията, съответно на оспорения РА в частта му по ЗДДФЛ. Изложени са мотиви, че при установената незаконосъобразност на РА, в частта му за прекия данък, същия е незаконосъобразен и в останалите му части, спрямо установените допълнителни задължения по ЗОВ - ДОО, ЗО и ДЗПО, при което РА е отменен изцяло и Д "ОДОП" - Пловдив е осъдена да заплати на оспорващия разноски, в размер на 1 750 лв. Обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи и неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на чл. 235, ал. 2 и на чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е извършил собствена преценка на доказателствата, а спрямо тях и на фактите, относими към предмета на спора, свързани с установяване наличието на разполагаеми парични средства от РЛ към 1.01.2007 г., които евентуално ако има такива, биха обосновали други изводи относно началното салдо. В тази връзка съдът не е обсъдил и не е изложил мотиви по доказателствата събрани в хода на ревизионното производство, вкл. и обясненията на РЛ по този въпрос, както и по липсващите такива, въпреки указанията на приходните органи за представянето им. По делото, вкл. и в съдебната фаза, оспорващият не е посочил конкретно размера на паричните средства с които е разполагал към 1.01.2007 г., няма доказателства за това къде и как е съхранявана сумата, получена като продажна цена на имот по договора за продажба от 24.06.2003 г. /с нот. акт № 130/2003 г./ за четири години назад, какви разходи е направил за това време и каква част от тази сума е останала в наличност към началото на проверявания период. При липсата на каквито и да са доказателства по този въпрос и анализ на фактите, позоваването от съда на заключението на ССЕ и само на него, като доказателствено средство опровергаващо констатациите на оспорения РА, е неправилно. Заключението на ССЕ е само едно от възможните доказателствени средства, на разположение на съда, за преценка законосъобразността на оспорения РА, но не може да бъде единствено, още повече, че то е дадено по искане на заинтересована страна - в случая на оспорващия и със зададени от него параметри, при липсата на каквито и да са други доказателства, на които да почива /изключая нот. акт № 130/2003 г. и данни за платен данък за 2003 г./. Съгласно чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В нарушение на чл. 202 ГПК, съдът е обосновал правните си изводи само и единствено на приетото заключение на ССЕ, без оглед на останалите доказателства и липсата на такива, както и без собствени установявания на фактите. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, обжалваното решение не съдържа мотиви - становища на страните, фактите по делото и правни изводи на съда по отношение установените задължения за ЗОВ - ДОО, ЗО и ДЗПО, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В обжалваното решение липсва изложение на установената от съда фактическа обстановка, а е налице буквално преписана от мотивите към решението на директора на Д "ОДОП" - Пловдив, фактическа обстановка, което е недопустимо. Съдът дължи правни изводи по спора въз основа на собствени фактически установявания и собствена преценка на доказателствата, каквито не е извършил. Само при такъв анализ и мотиви по фактите, съдът би могъл да изведе и правни изводи. Поради това и направените от съда правни изводи за отсъствие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по този особен ред и за незаконосъобразност на оспорения РА са неправилни. По отношение задълженията за ЗОВ липсват каквито и да са мотиви - фактически и правни изводи, възпрепятстващи касационната инстанция при проверката й за правилно приложение на материалния закон. Посочените нарушения на съдопроизводството, както и липсата на мотиви, са съществени и обуславят извод за неправилност на обжалваното решение. Като неправилно същото следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да отстрани допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните и липсващи по делото доказателства, установи правилно релевантните за спора факти и изложи съответни на тях правни изводи и доколко същите оборват констатациите в оспорения РА. При този изход по касационното обжалване на ответника не се дължат разноски. Разноските на касатора ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, съобразно изхода по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,