Решение № 239 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2019 г.

Решение № 239 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Благоевград, срещу решение № 416 от 01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 212 по описа за 2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № РД 09-70/22.01.2018 г. на Директора на РЗОК – Благоевград. Изложените съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО и НРД МД 2017 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Пулс" АД със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград е оспорил касационната жалба в писмен отговор и в писмена молба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е заповед № РД 09-70 от 22.01.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Благоевград, издадена на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, с която на "МБАЛ Пулс" АД – изпълнител на болнична медицинска помощ по договор № 011215/31.05.2017 г., са наложени санкции – две финансови неустойки, всяка в размер на 200 лв., на основание чл. 403, ал. 3 от НРД МД 2017 г. (отм.); , за констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ съгласно Приложение № 19 Клинични процедури. С постановеното решение Административен съд – Благоевград е отменил оспорената заповед, след като е стигнал до правилния извод за издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуални норми не са съобразени с особения характер на административното производство за осъществяване на контрол и налагане на санкции съгласно глава втора, раздел десети от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), глава двадесет и първа от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г. – отм.) и издадената по законова делегация Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване. В случаите по чл. 76, ал. 1 от ЗЗО на прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, наличието на валидно взето решение от арбитражната комисия е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед. Решението, с което са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, следва да е взето от законен състав на арбитражната комисия. С чл. 75, ал. 5 от ЗЗО (ДВ, бр. 98 от 2015 г.) е поставено изискване арбитражната комисия да се създава за всеки конкретен случай, да се организира от директора на съответната РЗОК и тя да осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД. Правилото на чл. 414, ал. 4 от НРД МД 2017 г., което осигурява прилагането на чл. 75 от ЗЗО, задължава директора на РЗОК да включи в арбитражната комисия за съответния конкретен случай тези представители на РК на БЛС, чиито специалности имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Така регламентираното правило доразвива установеното с чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, съгласно което в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 по чл. 74, ал. 3. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че в състава на арбитражната комисия, която е потвърдила констатациите на контролните органи по протокол № П-Б-130/26.10.2017 г., не са включени лекари със специалности, относими към КПр № 03 Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене и КПр № 04 Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене, или към КП № 74 Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система. Съдът е констатирал, че двама лекари са със специалност съответно Обща и клинична патология и Акушерство и гинекология, а третият е без придобита специалност. Решението, взето от арбитражна комисия в ненадлежен и несъответстващ на нормативните изисквания състав, не може да служи като годно основание за издаване на заповед за прилагане на санкции в хипотезата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО. Предвид вида на извършената проверка и констатираните факти относно извършените медицински дейности се възприема като неоснователно възражението на касатора, че няма пречка в състава на контролния екип да участва контрольор без медицинско образование. На основание чл. 391, ал. 3 от НРД МД 2017 г. (отм.); длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 ЗЗО - да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в. В случая и двете констатирани нарушения, описани подробно в съставения протокол и доклад, се отнасят до качеството на медицинската помощ, поради което документите за резултатите от проведената медицинска проверка би следвало да бъдат издадени от компетентния контрольор – лекар магистър. По силата на цитираната разпоредба контрольорът без образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар) е лишен от правомощие да констатира факти и обстоятелства във връзка с оказаната медицинска помощ. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че първоинстанционното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроцесуални правила, е правилно и при неустановени касационни основание по чл. 209 от АПК следва да бъде оставено в сила. Необходимо е да се добави, че неправилният извод на първоинстанционния съд за нарушаване на изискването за мотивиране на заповедта не се отразява върху изхода на спора. Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, заповедта и издадените документи за резултатите от проверката са "обстойни, дълги и подробни". Съдът обаче е пропуснал да забележи, че те се отнасят до фактите по историята на заболяване и проведеното лечение, като е посочено правно основание за спазване на определени правила при лечението и правно основание за прилагане на санкция. След като поради липса на специални знания из областта на медицината съдът "няма как" да прецени законосъобразността на изводите на РЗОК относно спазване на ДЛА на КП и КПр, то би следвало да назначи съдебно-медицинска експертиза. При този изход на спора е основателно и следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,