Решение № 391 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2011 г.

Решение № 391 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 240 от 28.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 7.03.2011 г. по гр. д. № 153/2011 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. В. М. от [населено място] против "А. М.", [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 10107 от 16.12.2009 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност към кой момент се преценява извършено ли е съкращаване на щата в структурно обособено звено на работодателя при наличие и на структурна реорганизация. По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. II-ро КТ: Разпоредбата на чл. 123 КТ не е приложима при извършена вътрешна реорганизация на предприятието работодател, изразяваща се в сливане на звена, прехвърлянето или разпределянето на дейността на едно звено между две или повече други. Когато работодателят променя организационната си форма е без правно значение дали щатът е съкратен преди или след реорганизацията - персоналният състав на определена структура преминава към друга в рамките на същото предприятие, поради което привеждането на щатните бройки в съответствие с щатното разписание може да бъде извършено както преди, така и след вътрешната промяна на организационната форма, а дали извършеното съкращаване на щата е реално се преценява в рамките на общата численост на персонала на предприятието. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че ищецът е изпълнявал длъжността "митнически сътрудник" в митница "В." към Регионална митническа дирекция [населено място]; че е било извършено съкращаване на щата на Митница "В.", считано от 17.11.2009 г. и 15.12.2009 г., при което общо трите щатни бройки по длъжностно разписание за длъжността "митнически сътрудник" са били премахнати; че със заповед ЗМФ-1441 от 9.11.2009 г. на Министъра на финансите, считано от 0 часа на 16.12.2009 г. митница "В." е закрита като дейността e преминала към митница "Л."; че със заповед № 10107 от 10.12.2009 г. на директора на "А. М.", връчена на 16.12.2009 г., трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е установено съкращаване на щата на митница "Л.", към която е преминало трудовото правоотношение с ищеца съобразно заповед ЗМФ-1441 от 9.11.2009 г. на Министъра на финансите, поради което е отменил заповедта за уволнение; възстановил е служителя на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от "А. М.", [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно липсата на предпоставки за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като е извършено реално съкращаване на всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност в Митница "В.", а след извършената реорганизация към Митница "Л." са преминали само служителите, чиито длъжности не са били премахнати при съкращаването. Ответникът по касационната жалба М. В. М. я оспорва като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците, митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в "А. М." към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка. В Агенцията са обособени различни структурни и териториални образования без обаче да са икономически обособени и да наемат самостоятелно работници по трудово правоотношение. Със заповед ЗМФ-1441 от 9.11.2009 г. на Министъра на финансите, с която считано от 0 часа на 16.12.2009 г. е закрита митница "В.", а дейността и всички права и задължения са преминали към митница "Л.", е променена структурната организация в Агенцията и териториалния обхват на митническите учреждения, без да им се придава икономическа самостоятелност или право да наемат самостоятелно работници по трудово правоотношение, т.е. извършена е структурна реорганизация в рамките на предприятието работодател. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно, тъй като не е установено съкращаване на щата на митница "Л." е неправилен. Съкращаването на щатните бройки за длъжността "митнически сътрудник" е било извършено преди закриване на териториалното поделение Митница "В.". При извършената реорганизация към Митница "Л." са преминали щатните бройки, останали след извършените на 17.11.2009 г. и 15.12.2009 г. съкращения, т.е. трите щатни бройки за длъжността "митнически сътрудник", премахнати при съкращаването от 15.12.2009 г. не са преминали към щата на митница "Л.". Обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за отмяна на уволнението се отхвърли като неоснователен. Работодателят "А. М." е прекратил трудовия договор след реално съкращаване на щата при наличие на всички факти, обуславящи приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и без да е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като в рамките на териториалното поделение са били съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност. Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3442,40 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК, на ответника по иска следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт за всички инстанции в размер на 450 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение