Решение № 14289 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2020 г.
ВАСI отделение18.11.2020 г.докладчик Петя Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1663/09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12954/2019 г. по описа на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14289 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Напоителни системи" ЕАД, срещу Решение № 1663/09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12954/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 344/25.10.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че е нарушено правото му на защита, тъй като представител на дружеството не е участвал при проверката на место. Отделно от това счита, че съдът неправилно приел дължимост на установените с АУПДВ суми и в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да назначи поисканата ССчЕ. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не взема становище по подадената касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 344/25.10.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 11 182, 82 лв. и лихва в размер на 782, 86 лв., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. за действително пропуснато количество водни маси от 13 312 882 куб. м. умножено по единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифата – 0, 0012 лв. или 11 182, 82 лв. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради липсата на извършено плащане на търговецът е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Тарифата за таксите, в сила от 01.01.2017 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2018 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2018 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неможе да бъде споделена тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативен протокол от извършена проверка - КП № ПВ2-128/07.06.2019 г. който е връчен на дружеството заедно с уведомлението по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО-02-408
от 19.08.2019 г., като му е даден възможност за представяне на доказателства. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е нарушено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., към която препраща чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Според тарифата таксата за водовземане по чл. 11 от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблицата чл. 12, ал. 1 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на ползвания или отнетия годишен воден обем в куб. м. Действителният отнет годишен воден обем в куб. м. за 2018 г. според декларация по чл. 194б от ЗВ, подадена от касатора е 13 312 882 куб. м. Това е прието и в съставения КП № ПВ2-128/07.06.2019 г., а единичният размер на таксата 0, 0012 лв., поради което таксата е законосъобразно определена. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът отказал да назначи поисканата ССчЕ. В случая, с жалбата до АССГ жалбоподателят "Напоителни системи" ЕАД е поискал назначаване на ССчЕ със задача дали информацията в подадената от дружеството декларация съответства на установеното задължение. Правилно съдът е приел, че за да се отговори на този въпрос не са необходими специални знания, тъй като задължението е установено въз основа на представена от оспорващото дружество декларация по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. за действително пропуснато количество водни маси от 13 312 882 куб. м. умножено по единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифата – 0, 0012 лв. или сума в размер на 11 182, 82 лв. В случая нито се е твърдяло, нито са искани доказателства за установяване на различен от декларирания размер на действително пропуснато количество водни маси за 2018 г., поради което таксата за 2018 г. е правилно установена. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани.