Решение № 3024 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2013 г.

Решение № 3024 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдулла Ибрахим Хюсеин, гражданин на Ирак, срещу решение № 6765 от 10.12.2012 г. по адм. д. № 11066/2012 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 700 от 16.10.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, като възраженията му изцяло са насочени към приложението на чл. 9 от ЗУБ и правото му на защита под формата на хуманитарен статут. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна, жалбата на касатора срещу решение № 700 от 16.10.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена последващата молба на търсещия закрила. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателя е иракски гражданин с етническа принадлежност сунит, по отношение на който е налице влязло в сила, считано от 26.10.2011 г., решение № 110/16.06.2010 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Сега разглежданият административен акт е постановен в хода на производство, образувано след влизане в сила на решение № 110/16.06.2010 г., поради което същото е и последващо. При проведените интервюта, търсещия закрила се е позовал на причини, относими по време към 2006 - 2007 г., свързани с убийството на баща му през 2007, етническото прочистване на сунити от шиитски квартали в Багдад и общата несигурност в Ирак. Като нови обстоятелства в производството, съдът е приел, убийството на брата на молителя, станало през 2012 г., и отправянето лично към него на смъртни заплахи чрез писмо. Съдът е кредитирал предоставените от ДАБ данни за обстановката в Ирак, приемайки че "въпреки значителния спад на терористичната активност, в Ирак остават чести нападенията срещу политически фигури, служители на органите на сигурността и магистратурата". Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че решението е законосъобразно, както в частта, касаеща основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, така и по отношение на хуманитарния статут по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е посочил, че доколкото Абдулла Ибрахим Хюсеин не е обосновал лични опасения от преследване по см. на чл. 8 от ЗУБ, то законосъобразно му е отказана закрила под формата на статут на бежанец. Съдът е отчел, че молителят в хода на проведеното последващо административно производство не се позовал на причини за преследване свързани с раса, религия, националност, принадлежност към социална група, политическо мнение и убеждение. Отчетено е противоречието между данните от двете проведени интервюта, в които не е посочено принуждаването му да работи за терористични организации, и представеното заплашително писмо, мотивирано именно с отказ за сътрудничество към такава организация. По отношение на приложението на чл. 9 от ЗУБ, съдът, водейки се от мотивите към решение по дело С-465/2007 г. на СЕС, е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето на хуманитарен статут, тъй като не е налице реална опасност от тежки посегателства. По отношение насилието в Ирак и общата политическа и социална ситуация, съдът е отчел, че въз основа на представените по делото справки и данни за обстановката не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в страната, предполагащ и закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Изложените в касационната жалба и подържани в хода на делото по същество възражение против правилността на съдебното решение не могат да бъдат споделени. Посоченото убийство през 2012 г. на Омар - брат на молителя, не е достатъчно, за да бъде прието, че ситуацията в Ирак може да се определи като въоръжен конфликт поставящ под опасност касатора с оглед опасността от безогледно насилие. Очевидно, че тежките криминални прояви в Ирак не са инцидентни, но е безспорно, че въпреки неспокойната обстановка не може да се приеме, че е налице безогледно насилие, заплашващо живота на гражданите без значение от тяхното лично качество. По отношение на представеното пред касационната инстанция писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за придобит бежански статут от г-н Хюсеин, признат от "офиса на ВКБОНН в Сирия", съдът счита, че същото е неотносимо към предмета на настоящия спор. Това е така, тъй като признатата с акт на ВКБООН закрила е относима очевидно към 2007 г., когато молителя и семейството му са потърсили закрила в Сирия, от където впоследствие Абдулла Хюсеин е пристигнал в България, отказвайки се едностранно от предоставеното му закрила. Необходимо е да се направи разграничение между условията към 2007 г., обусловили предоставянето на закрила, и към настоящия момент, т. е. към датата на издаване на административния акт - 16.10.2012. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2012 г., с аргументи относими към 2007 г., при условие, че сега обсъжданото административно производство от една страна е последващо, а от друга, че е ноторно пълното преустановяване на въоръжения конфликт в Ирак. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,