Решение № 1605 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2015 г.

Решение № 1605 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна срещу решение № 718 от 26 март 2015 г., постановено по адм. д. № 2864/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 03251400017/10 май 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, изменен с решение № 395/01 август 2014 г. на изпълняващия длъжността директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - "Б. б. Русе" ООД, със седалище гр. Русе, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Б. б. Русе" ООД срещу ревизионен акт № 03251400017/10 май 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, изменен с решение № 395/01 август 2014 г. на изпълняващия длъжността директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който на дружеството са определени допълнително задължения за корпоративен данък (КД) по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчния период на 2010 г. в размер на 90198.84 лева главница и лихва за забава върху главницата в размер на 30579.26 лева. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като по отношение на първоинстанционния жалбоподател са налице предпоставките на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, с оглед на което неправилно от органа по приходите е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, в посока увеличение със сумата 901988.42 лева и са определени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за данъчния период на 2010 г. в размер на 90198.84 лева главница и лихва за забава върху главницата в размер на 30579.26 лева. Поради това съдът е отменил изцяло оспорения ревизионен акт и присъдил в тежест на Дирекция "ОДОП" гр. Варна разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е изследвал наличието на предпоставките по чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО. От събраните по делото доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) е установено, че през ревизирания период "Б. б. Русе" ООД е извършвало продажба на бира, вода и безалкохолни напитки в два склада, находящи се в град Русе, като в случая са налице законовите основания да приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО за съставяне на протоколи за брак поради изтичане срока на годност на продаваните стоки. Съгласно цитираната норма дружеството е утвърдило вътрешно-фирмен стандарт относно максимално допустимите срокове за трайност на стоки, подробно описани в стандарта в табличен вид, като е приело сроковете на годност на съответните производители, започващи от датата на производство, маркиран на опаковката на всеки един продукт. ССЕ е установила пълно съответствие на тези срокове и тези, посочени в сертификатите за качество от производителите на бракуваните стоки. Съдът е направил обоснования извод, че процесните протоколи за брак са съставени съобразно законовите норми, тъй като бракуваните стоки са храни по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните (ДР на ЗХ) и че представляват негодна храна за консумация от човека съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗХ. Също така нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗХ не разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация от хората. Изложените в касационната жалба възражения повтарят до голяма степен поддържаните в първоинстанционното производство доводи, които са били подробно обсъдени в оспореното решение, като са приети за неоснователни доводите на настоящия касатор относно това, че представените от ревизираното лице протоколи за брак не отговарят на изискванията на Закона са счетоводството, не са изготвени в съответствие с приетия вътрешно-фирмен стандарт, не са изготвени по надлежния ред, както и че същите като частни документи без достоверна дата не следва да бъдат кредитирани. В тази насока административният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и не се налага същите да бъдат повтаряни отново. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,