Решение № 9973 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2018 г.

Решение № 9973 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно на З. Х. непълнолетен гражданин на Афганистан и на А. Х. гражданин на Афганистан. Касационната жалба на З. Х., роден на 01.01.2002 г. - непълнолетен гражданин на Афганистан е подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Х., срещу решение № 337 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд С. област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 517з-1167/16.05.2017 г., издадена от началник група "Миграция" на ОД МВР С. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция"" . В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Касационната жалба на А. Х., роден на 01.01.1996 г., гражданин на Афганистан е подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Х., срещу решение № 603 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд С. област, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 517з-1167/16.05.2017 г., издадена от началник група "Миграция" на ОД МВР С. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция". Приема за неправилен извода на съда, че жалбоподателят е пълнолетен. Твърди, че същият е непълнолетен, поради което и за него съществува изричната забрана за настаняването му в СДВНЧ, като непридружен непълнолетен. Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест. Административният орган следвало да докаже фактическите установявания, вписани в заповедта, която се обжалва. В жалбите са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение, с което да се отмени обжалваната заповед/ евентуално същата да се прогласи за нищожна. Ответникът - началник група "Миграция" на ОД МВР С., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалби на А. Х. пълнолетен гражданин на Афганистан и З. Х. непълнолетен гражданин на Афганистан, срещу Заповед № 517з-1167/16.05.2017 г. на началника група "Миграция" на ОД МВР С.. С Решение № 603 от 10.07.2017 г., постановено по административно дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд С. област, е оставена без разглеждане жалбата на З. Х. и производството е частично прекратено по отношение на същия. По отношение жалбата на А. Х., съдът е отхвърлил същата като неоснователна. С определение № 1173 от 26.01.2018 г. постановено по адм. дело 12434/2017 г. по описа на ВАС, се отменя Решение № 603 от 10.07.2017 г., постановено по административно дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд С. област, с което е оставена без разглеждане жалбата на З. Х. и производството е частично прекратено по отношение на същия. Делото е върнато на същия съд за продължаване на съдебното производство по жалбата на З. Х. против административния акт. С решение № 337 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд С. област, е отхвърлена жалбата на З. Х. срещу процесната заповед. По касационната жалба на З. Х., роден на 01.01.2002 г. - непълнолетен гражданин на Афганистан: При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение № 337 от 26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд С. област е недопустимо при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд С. област е образувано по жалба на З. Х., роден на 01.01.2002 г. - гражданин на Афганистан, срещу заповед № 517з-1167/16.05.2017 г., издадена от началник група "Миграция" на ОД МВР С. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция"". За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" както на пълнолетния А. Х., роден на 01.01.1996 г., така и на З. Х., роден на 01.01.2002 г. - гражданин на Афганистан. Изводът е неправилен. В заповедта изрично е посочено, че се издава срещу пълнолетния А. Х., роден на 01.01.1996 г., гражданин на Афганистан, който придружава непълнолетния З. Х., роден на 01.01.2002 г. Последният не е адресат на заповедта. Поради това той няма и правен интерес да иска отмяната й, тъй като тя се отнася до друго лице. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Доводите на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата пред АС С. област /дори и при съобразяване с цитираното по-горе определение на ВАС/ не се споделят от настоящата инстанция. Касационната инстанция приема, че жалбата срещу процесната заповед е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е адресат на заповедта. От приложените към делото доказателства не се установява, непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на ЗЧРБ. Отмяната на оспорената заповед не би рефлектирало върху правната сфера на жалбоподателя, тъй като той не е посочен в нея като адресат на същата. За непълнолетния чужденец ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на осн. чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, в която същият е вписан като адресат. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. В случай, че жалбоподателят е настанен принудително в СДВНЧ, без да е издадена персонална заповед за него на осн. чл. 44, ал. 9 АПК, то той би могъл да подаде искане до съда по реда на чл. 250 АПК за прекратяване на неоснователни фактически действия, изразяващи се в настаняването му в СДВНЧ. Предвид изложените съображения, като е прел, че жалбата е допустима при наличие на правен интерес за жалбоподателя, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, като на основание чл. 159, т. 4 АПК производството по делото се прекрати като образувано по недопустима жалба. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. По касационната жалба на А. Х., роден на 01.01.1996 г. - гражданин на Афганистан: При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение № 603 от 10.07.2017 г. е валидно и допустимо. По изложените от касатора възражения за нищожност/евентуално неправилност на съдебния акт: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" на пълнолетния А. Х., гражданин на Афганистан, който възразява с довод, че неправилно е вписан в заповедта като пълнолетен, а всъщност е непълнолетен - роден 2000 г. Обосновал е, че рождената дата на лицето е конкретизирана при задържането му на 15.05.2017 г., като тя е предоставена на полицейските органи именно от жалбоподателя. Приел е, че жалбоподателят не е доказал довода си, който според съда е формиран единствено за целите на неговата защита в процеса. Като е изяснил характера на оспорената заповед и нейната законосъобразност, съдът е отхвърлил жалбата на А. Х. срещу същата. Постановеният съдебен акт в оспорената му част е правилен, като по отношение на него липсват релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е анализирал наличните доказателства по преписката и като е отчел установените правно-релевантни факти, е формирал съответстващите на тях правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест. Органът и в съдебното производство е установил наличието на фактическите обстоятелства, които са основание за издаване на административния акт - лицето А. Х. е пълнолетен, а не както се твърди в жалбата непридружен непълнолетен. Рождената дата на лицето е конкретизирана при задържането му на 15.05.2017 г., отразено в докладна записка от 16.05.2017 г. като тя е предоставена на полицейските органи именно от жалбоподателя. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. По преписката и по делото е установено, че това лице е влязло на територията на страната нелегално - не по установения ред и не през установените за целта гранични пунктове. В хода на интервюто лицето е дало отговори, свързани с възрастта, произхода и националността, които са противоположни по съдържание на твърденията му в жалбата, които първоинстанционният съд правилно е приел за заблуждаващи. Тези факти обосновават правилността на изводите на органа, че лицето може да се укрие. С. З. № 517з-1152/16.05.2017 г. на началник група "Миграция" ОДМВР - С. спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Незабавното изпълнение на този акт не е спирано, поради което от момента на издаването му е следвало да бъдат предприети всички мерки за изпълнението му. С оглед необходимостта от създаване на организация за пътуването на лицето до страната на произход, с оспорената заповед, на жалбоподателя е разпоредено да бъде настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ, но за не по-вече от три месеца. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за това принудително настаняване. Съвкупната преценка на данните по спора обосновават предположението, че лицето може да направи опит да се отклони от изпълнението на първата заповед. С оглед на това, правилни и законосъобразни са изводите на органа, потвърдени и от първоинстанционния съд, че по отношение на това лице следва да се предприемат мерките, които са описани в обжалваната заповед на началника на сектор "Миграция" - СДВР. По никакъв начин с налагането на тези мерки не е нарушен принципа на пропорционалност. Обратното - с обжалваната заповед са засегнати в минимална степен правата и законните интереси на адресата. Органът и съдът са направили единствения възможен извод, основан на фактическите обстоятелства - жалбоподателят следва да бъде настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци, с оглед опасността да се укрие. Неоснователни са и доводите, свързани с поддържаната нищожност на акта, тъй като в жалбата не се съдържат никакви конкретни доводи и фактически твърдения в тази насока. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение № 603/10.07.2017 г. на АС С. област в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,