Решение № 1897 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2009 г.

Решение № 1897 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румяна Стефанова Маринова от гр. Русе, срещу решение № 9 от 11.03.2009 г., постановено по адм. дело № 637 от 2008 г. по описа на Административния съд - Русе, V състав. В жалбата се твърди за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - процесуални основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Р. Томова, е направил искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 за реда и условията за установяване на жилищни нужди, издадена от Общинския съвет - гр. Русе (наричана за краткост наредбата) е отхвърлил жалбата на Румяна Маринова срещу заповед № РД-01/4322 от 19.11.2008 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и чл. 46, ал. 2 от ЗОС и е било прекратено наемното правоотношение за имот - общинска собственост - жилище на адрес ж. к. "Здравец-Изток", бл. "Петър", ет. 13, ап. "Д". Съображенията за това са били, че заповедта е била издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че след като били налице неоспорени доказателства за извършено дарение на собствено жилище от Румяна Маринова и съпруга й Марин Маринов на сина им Диян Маринов, то били налице предпоставките, посочени в индивидуалния административен акт за издаването му - чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 6 от наредбата. Посочено е, че след като наемателят не отговарял на изискванията, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 3 и 6 от наредбата, били отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Изложени са доводи, че било налице и второто основание, изложено в обжалвания индивидуален административен акт, а именно, че месечният доход на чл. от семейството надвишавал една минимална работна заплата, което било в противоречие с чл. 3, ал. 1, т. 6 от наредбата. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. В настоящия случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото е било установено по безспорен начин, че наемателката е извършила дарение на собствено жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от наредбата едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респ. за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения, е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Налага са изводът, че за да е законосъобразен актът, с който се прекратяват наемните правоотношения на това основание, е необходимо не само да е установено наличие на недвижим имот, но и че същият е бил годен за постоянно обитаване, както и че е бил прехвърлен, без да е било декларирано това обстоятелство. Следователно крайният извод на административния съд, че са били налице условия за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на второто оплакване, изложено в жалбата - че доходът на чл. от семейството не надвишавал минималната работна заплата за страната, макар и основателно, то не може да се отрази на крайния изход на делото. Това е така, защото само наличието на предпоставките на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от наредбата е било достатъчно условие за издаване на обжалваната заповед. Ето защо Върховният административен съд - III отделение,