Решение № 10556 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27а, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Образувано е по касационна жалба от Ц. И. П., подадена чрез пълномощника адв. Костов, срещу решение 15222/06.05.2025 г., постановено по адм. дело 2285/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Ц. И. П. против заповед ЗД/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) [населено място] и са присъдени съдебни разноски. Наведените от касаторката възражения са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в касационната жалба доводи, в съдебно заседание, лично от касаторката и чрез пълномощника адв. Филипова, и в представени писмени бележки се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед, а алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък, които да бъдат поставени в тежест на ответника директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място]. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане [населено място], чрез пълномощника юрк. Петрова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Ц. И., чрез назначения му особен представител адв. Матеева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ЗД/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която на основание чл. 30, ал. 2 и чл. 30а, чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Ц. И. в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания 2 - [населено място] и детето е настанено временно в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [община] за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 от ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата с оглед интересите на детето. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката Ц. И. П. е майка на малолетния А. Ц. И., роден на [дата]., [заличен текст]. Със заповед ЗД/Д-С-М-002/09.02.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София, малолетното дете А. Ц. И. е настанен временно в [заличен текст] до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. С последващи заповеди детето е пренастанено в [заличен текст], професионално приемно семейство, Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания 2 - [населено място]. След като директорът и екипът на социалната услуга са информирали ОЗД - [населено място], че по отношение на детето не се наблюдават поведенческите, емоционални и физиологични прояви, с оглед които е настанено в услугата, като същевременно се констатира подражание и имитиране от него на определени неприемливи поведенчески прояви от страна на други потребители с по-тежки увреждания, с оспорената заповед ЗД/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е прекратено настаняването в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в [населено място] на детето А. Ц. И. и то е настанено временно в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [община], за срок до произнасяне на съда с решение, на основание чл. 28 ЗЗДет. или до настъпване на промяна в обстоятелствата с оглед интересите на детето. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заповедта е в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че не представляват процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на заповедта, твърдяните от жалбоподателката последващи пропуски при връчването на административния акт. Според съда правилно е прекратена предприетата по отношение на детето временна мярка, доколкото у него не се наблюдават поведенчески и/или физиологични прояви, които да налагат настаняваното му в дом за деца с увреждания, а и за да се възпрепятства възможността да наблюдава и копира поведение на деца с увреждания, поради което безспорно не е в най-добрия му интерес продължаването на настаняването му в този вид социална услуга. АССГ е намерил, че новата мярка е правилно и законосъобразно предприета, като мотивите за предприемането й са коректно изложени в заповедта. Съдът е взел предвид обстоятелството, че детето е било настанено по спешност извън семейството му съгласно чл. 33 ППЗЗДет. за гарантиране на неговата безопасност, като с оглед липсата на изготвен актуален социален доклад за възможно реинтегриране на детето в семейството му, решаващият съдебен състав е приел, че не се установява промяна в родителския капацитет на майката след извеждането на детето от семейството му и възможността тя да осигури безопасна, сигурна и спокойна среда за отглеждането му, както и подходящи жилищно битови условия. Тъй като не се установява възможност за предприемане на някоя от другите мерки по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет., съдът е счел, че в най-добрия интерес на детето и за най-доброто осигуряване на физическото му, психологическо и социално развитие е настаняването му в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания. Според първата инстанция ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт е изтичането на срока на 02.04.2025 г. на издадената заповед за защита, доколкото само по себе си това няма отношение към родителския капацитет на майката по същество да осигури нормален битов, емоционален и социален комфорт на детето занапред. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира съдебното решение за неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С определение 7772 от 06.03.2025 г. са конституирани страните в производството, дадени са указания до административния орган и до оспорващата, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2025 г. от 15.00 ч. С разпореждане от 07.03.2025 г. съдебното заседание по делото е пренасрочено за 24.03.2025 г. Касаторката твърди, че е уведомена за съдебното заседание на 21.03.2025 г. По делото не е приложена призовката до жалбоподателката и липсват доказателства за надлежното ѝ уведомяване или на неин процесуален представител за датата и часа на заседанието. При тези данни неправилно първоинстанционният съд е приел, че страната е редовно призована за насроченото по делото открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК, призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Единственото по делото съдебно заседание е проведено на 24.03.2025 г., видно от съдържанието на съставения съдебен протокол, като делото е обявено за решаване. При така установеното следва да се приеме, че не е спазено изискването на чл. 56, ал. 3, изр. първо ГПК във вр. с чл. 144 АПК поради това, че страната не е своевременно призована за съдебното заседание, т.е. една седмица преди провеждането му. Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3, изр. първо ГПК е гаранция, че страната ще има възможност да подготви защитата си, а неспазването му нарушава правото на страната на участие в делото. Като е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Относно претендираните разноски по делото следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода му - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,