Решение № 1086 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2020 г.
ВАСVIII отделение28.01.2021 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 01.06.2020 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. № 938/2019 г. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "ПРЕСКОВ" АД, ЕИК 833067555, представлявано от изпълнителния директор А. Андронов, 360 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1086 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Тракийска" (ТД "Тракийска") при Агенция "Митници", подадена чрез гл. юрк. Симеонова, срещу Решение № 165/01.06.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 938/2019 г., с което по жалба на "ПРЕСКОВ" АД е отменено Решение № РТД 3000-2171 от 02.12.2019 г. на с. д. директор на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници", с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) с № BG003000 Е0159, издадено на жалбоподателя. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че правилно с административния акт е прекратено действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, тъй като дружеството не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Излага се, че неправилно съдът е приел, наличие на основание за прилагане на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като издаденото решение от директора на Агенция "Митници" е нищожен административен акт, предвид противоречието му с влязло в сила съдебно решение. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - "ПРЕСКОВ" АД, представлявано от А. Андронов, чрез адв. Петрова, в депозиран писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че съобразно доказателствата по делото съдът мотивирано е приел, че не е налице промяна във фактическите обстоятелства, от момента, когато е издадено УОАКП, като основание за прекратяване на действието на удостоверението. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Стара Загора, е било решение №РТД 3000-2171 от 02.12.2019 г. на с. д. Директор на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници", с което на основание чл. 24е, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г", предл. второ от същия закон и чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, е прекратено действието на УОАКП с № BG003000 Е0159, издадено на "ПРЕСКОВ" АД. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че под вх. рег. № 3 АДС-1617/01.06.2012 г. "ПРЕСКОВ"АД подало искане до Началник на Митница Пловдив за издаване на УОАКП, по което било издадено Решение № 910/04.07.2012 г. на Началник Митница Пловдив за отказ от издаване на УОАКП. Това решение на административния орган било обжалвано от дружеството пред директора на Агенция "Митници" и потвърдено от него с Решение № 412/09.08.2012 г. По жалба на "Пресков"АД до съда било постановено Решение № 283/29.01.2013 г. на Административен съд Пловдив, с което било отменено решението на Началник Митница Пловдив и потвърждаващото го решение на Директора на Агенция Митници и преписката - върната за ново произнасяне, с указание за издаване на исканото удостоверение. Съдебното решение било оставено в сила с решение № 13113/04.11.2014 г. по адм. д. № 4079 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд (ВАС). В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, в полза на "ПРЕСКОВ" АД на 13.12.2014 г. от Агенция "Митници" било издадено УОАКП с рег. № BG003000 E0159. До зам. директора на Агенция "Митници" бил представен доклад, рег. № 32-227280/05.08.2019 г. относно извършени проверки за спазване изискванията за упражняване правото на освобождаване от облагане с акциз на ЮЛ и издадени УОАКП. До "ПРЕСКОВ" АД било изпратено писмо, с което дружеството било уведомено, на осн. чл. 26, ал. 1 от АПК, за извършени констатации от проверка, удостоверена с Протокол № 1851, които съставлявали основание за прекратяване на издаденото УОАКП на осн. чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗАДС, като със същото бил даден 7- дневен срок за възражения. Под рег. № 32-245613/23.08.2019 г. от оспорващото дружество подали молба (с характер на възражение). На 02.12.2019 г. от ответника било постановено Решение № РТД-3000-2171 за прекратяване действието на УОАКП № BG003000 E0159, издадено в полза на "ПРЕСКОВ" АД. Това решение е било предмет на контрол пред първоинстанционния административен съд. За да отмени оспорения акт, административният съд е приел, че фактически основания за издаването му не са надлежно установени и доказани от административния орган, издал акта. Съобразил е, че към момента на издаване на процесния административен акт, както и към момента на издаване на УОАКП, предназначението на доставения и използван в производственото предприятие природен газ, в това число образуваната в следствие на неговото горене наситена пара (топлина), не се използва за други нужди и други консуматори на територията на обекта, различни от тези, които директно се свързват с производствения цикъл, пещите в термичен участък и в ковашкия участък. По делото е била изготвена и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в която изрично се описва механизмът на използване на процесния акцизен продукт, както и че в предприятието не съществува сектор парова централа и отопляването на работните помещения не се осъществява посредством отделяната от горенето на използвания в производствения процес природен газ топлина. При тези факти, съдът е приел, че няма основание за прилагане на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗАДС, поради което е отменил оспореното решение за отнемане на УОАКП с № BG003000 Е0159, издадено на "ПРЕСКОВ" АД. Решението е правилно. Въз основа на установените в съответствие със съдопроизводствените правила факти по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС урежда изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е предвидено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС. Според определението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, която е в сила от 01.01.2018 г., "енергиен продукт за отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. За пореден път формално от административния орган е използвано прието изменение на закона, в частта на чл. 4, т. 37 от ЗАДС като повод да бъде образувано административно производство и да бъде пререшаван въпросът отговаря ли на условията за освобождаване от акциз ответникът в настоящето производство. И преди и след изменението на закона определящо при преценката извършвана от административния орган е обстоятелството за каква цел се използва енергийният продукт. От представените писмени доказателства и заключението на СТЕ безспорно се установява, че природният газ не се използва от "ПРЕСКОВ" АД за гориво за отопление, а изцяло се реализира в технологичните процеси. Съгласно заключението по приетата СТЕ природният газ, доставян на предприятието, се ползва само с производствена цел. Целта на горенето на природният газ била да осигури необходимите температури за нагряване на изковките при провеждането на видовете термична обработка. Законът изчерпателно посочва кои са онези основания, при които органът притежава законовото правомощие да постанови прекратяване на действието на вече издадено УОАКП, в частност да приложи хипотезата на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗАДС. След като не е налице промяна нито в технологичния процес, нито в изискванията за освобождаване от акциз, то не е възникнало основание за прекратяване на удостоверението. Обосновани са изводите на съда, че самият орган не установява, нито въвежда в решението си такива обективни факти, които да обосновават прилагане на посочения нормативен текст и те да са настъпили след издаване на процесното УОАКП. Правилна е преценката на съда, основана на събраните в административния и съдебния процес доказателства, че в случая сочените от митническите органи фактически основания, изпълващи хипотезата на чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗАДС вр. чл. 24, ал. 2 от същия закон, за прекратяване на действието на УОАКП на "ПРЕСКОВ" АД, не се установяват. Обосновано съдът е приел, че същите не са надлежно установени и доказани от административния орган, издал акта, което е негова тежест. Неотносими към случая са касационните оплаквания, че съдът е приел наличие на основание за прилагане на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като издаденото решение от директора на Агенция "Митници" е нищожен административен акт, предвид противоречието му с влязло в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд не е прогласил нищожността на административния акт, а го е отменил като незаконосъобразен. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба, с него материалният закон е приложен правилно, поради което решението следва да остане в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 360 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение