Решение № 9845 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2020 г.

Решение № 9845 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3221/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 240 от 30.01.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2431 по описа за 2019 г. на този съд, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004428-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 437/23.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно установените на "Бул Ев" ЕООД задължения по ЗДДС – допълнително начислен ДДС за период м. 04. 2017 в общ размер на 8 365, 64 лв. г., ведно с лихва в размер на 1 708, 12 лева. Касаторът сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно се е позовал на практиката на СЕС, тъй като установените в случая факти са различни и е без значение дали дружеството продължава икономическата си дейност, доколкото не е начислило ДДС, а и не е подало заявление за повторна регистрация. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на спора, с който жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Бул Ев" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, съдържащите се в нея касационни основания, и след проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото и е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-16001618004428-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 437/23.07.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начислен на "Бул Ев" ЕООД за м. 04. 2017 г. ДДС на стойност 162 831, 15 лв. и лихви в размер на ЗЗ 247, 35 лева. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил посочения РА в частта на допълнително начислен ДДС за период м. 04. 2017 на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС във връзка с притежавани от дружеството към датата на дерегистрация ДМА – сграда и подобрения в общ размер на 8 365, 64 лв. г., ведно с лихва в размер на 1 708, 12 лева. В останалата част, с която жалбата е отхвърлена решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е решението в отменителната му част. За да постанови този резултат съдът е анализирал предпоставките по посоченото от приходните органи основание за корекция на упражнения данъчен кредит, както и за начисляване на ДДС, а именно чл. 111, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 5 ЗДДС и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Установил е, че "Бул Ев" ЕООД е дерегистрирано по реда на чл. 176 ЗДДС на 12.04.2017 г. по инициатива на органите по приходите, защото дружеството не е внасяло дължимият от него данък по ЗДДС по подадени справки-декларации за данъчни периоди през 2014 г., 2015 г. и 2016 година. Приел е за безспорно установено, че към датата на дерегистрацията дружеството притежава активи - сграда, въведена в експлоатация на 25.05.2002 г., на стойност 58 290, 00 лв. с годишна амортизация 4 на сто; сграда /подобрение/, въведена в експлоатация на 31.12.2005 г., на стойност 13 189, 47 лв., с годишна амортизация 4 на сто; сграда /подобрение/, въведена в експлоатация на 01.10.2012 г., на стойност 23 007, 47 лв., с годишна амортизация 4 на сто, отразени в ДАП и САП на дружеството. Въз основа на събраните от приходните органи доказателства и установените факти се е мотивирал, че към момента на дерегистрация по ЗДДС на 12.04.2017 г., тези сгради не представляват "нова сграда" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че дружеството не разполага с първични документи и допълнителни счетоводни записи - извлечения от с-ка 203 – Сгради, поради което ескпертът не може да отговори на въпроса от какви първични документи и фактури са натрупаните разходи за сградите и подобренията и по кои точно фактури са тези разходи, както и ползван ли е данъчен кредит по тях. Доколкото, обаче дружеството не е опровергало фактическите констатации на ревизиращите органи, подкрепени с доказателства, съдът е счел, че "Бул Ев" ЕООД е ползвало данъчен кредит към момента на придобиване на спорните активи, които съдът е приел, че са с характеристиките на ДМА, по смисъла на Закона за счетоводството и ЗКПО. Съдът е посочил в решението си за безспорно доказано, че дружеството е продължило своята независима икономическа дейност и осъществяваните доставки са облагаеми за целите на ЗДДС, макар че дейността има друг предмет, различен от този, осъществяван преди дерегистрацията по ЗДДС. При така установеното от фактическа страна съдът не е възприел доводите на приходните органи за приложимост на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Мотивирал се е с практиката на СЕС по приложение на чл. 18, б. "в" от Директивата 2006/112/ЕО за ДДС, мотивирайки се, че създадената с чл. 111, ал. 1 ЗДДС фикция за извършване на доставка към датата на дерегистрацията на всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит и правото на държавите-членки по чл. 18, б. "в" от Директивата за ДДС за третирането като възмездни доставки на стоки, се отнася за тези, задържани от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност. Приел е, че от значение за приложението на чл. 111, ал. 1 ЗДДС е прекратяването на независимата икономическа дейност, независимо от причините, включително дерегистрация, но когато задълженото лице продължава икономическата си дейност държавите-членки не разполагат с предвидената в чл. 18, б. "в" възможност. В заключение се е обосновал, че след като дружеството безспорно не е прекратило напълно икономическата си дейност и осъществяване на доставки, облагаеми за целите на ЗДДС, макар дейността да има друг предмет, то по отношение на сградата и подобренията, фикцията не е приложима. По тези мотиви съдът е отменил РА в частта на допълнително начислен ДДС за период м. 04. 2017 в общ размер на 8 365, 64 лв. г., ведно с лихва в размер на 1 708, 12 лв. във връзка с наличния актив ДМА – сграда. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка, установена от приходните органи и в съответствие с нея и събраните по делото доказателства, включително при подробен анализ на проведената съдебно-счетоводна експертиза, достигайки до обоснован извод, при точно приложение на материалния закон за незаконосъобразност на РА е тази част. Обосновано съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС, създаваща фикция за извършена доставка на всички налични стоки и услуги към датата на регистрацията, следва да се разглежда през призмата на чл. 18, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО относно общата система, на данъка върху добавената стойност. Според посочената разпоредба от Директивата за ДДС правото на държавите-членки по чл. 18, б. "в" за третирането като възмездни доставки на стоки е за тези, задържани от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква "а". За да мотивира този си извод, първоинстанционният съд се позовава на решение по дело № С-552/16 на СЕС като приема, че за релевантен факт трябва да се възприеме прекратяването на независимата икономическа дейност, независимо от причините и обстоятелствата за това (така т. 26 от решение по дело С-142/12 на СЕС), включително произтичащи от дерегистрация. Условието е ревизираното лице да е преустановило извършването на икономически операции, считано от датата на дерегистрацията, което в разглеждания случай не е налице. В т. 38 от решението по дело С-552/16 е посочена основната цел на чл. 18, буква "в" - да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяване на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства (т. 27 от решение по дело № С-142/12 на СЕС). В т. 40 и 41 от решението по дело С-552/16 СЕС е отбелязано, че както личи от самия текст на член 18, буква "в" от Директивата за ДДС и от целта на тази разпоредба, този анализ, (относно задължението за начисляване на ДДС върху активите при дерегистрация), обаче е правнозначим само когато заинтересованото лице е преустановило облагаемата си икономическа дейност и повече не извършва облагаеми сделки, а когато това лице продължава икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с предвидената в член 18, буква "в" възможност. Правилни са изводите на съда в тази насока. Същевременно, нито Директива 2006/112/ЕО, нито практиката на СЕС по приложението й в относимите към спора разпоредби поставят изискване задълженото лице да е подало заявление за повторна регистрация, което да обоснове освобождаване от начисляване на ДДС за наличните активи. Неправилно е разбирането на касатора в обратния смисъл. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При този резултат по спора, в полза на касатора не се дължат разноски. Ответната страна не е заявила искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение