Решение № 13970 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6164/2020 г.

Решение № 13970 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6164/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Янков от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Тенова, против решение № 437/17.02.2020 г. постановено по адм. дело № 3068/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3 ЛС-33/25.09.2019 г. на Командира на Първи механизиран батальон при 61-ва Стрямска механизирана бригада – гр. Карлово, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател развива съображения за неправилност и материална незаконосъобразност на оспореното решение. Моли за отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът командирът на ВФ – 34840 - гр. Карлово, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за оспорване на съдебния акт от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 437/17.02.2020 г. по адм. дело № 3068/2019 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. Янков – редник 2 клас, на длъжност "Номер разчет" във 2 разчет на тежка гранатохвъргачка на смесен противотанков взвод на 1 Механизиран батальон, против заповед № 3 ЛС-33/25.09.2019 г. на Командира на Първи механизиран батальон при 61-ва Стрямска механизирана бригада – гр. Карлово, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание, чл. 243, ал. 1, чл. 245, ал. 2, от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна следното: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган при условията на надлежно делегиране и заместване. Същата съдържа всички задължителни реквизити съгласно изискването на чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), съдържа подробно описание на извършеното дисциплинарно нарушение по време и място, посочени са нарушените норми, доказателствата и наложеното наказание, цялостното поведение на военнослужещия и тежестта на нарушението. Първоинстанционния съд е приел за безспорно доказано извършеното от жалбоподателя нарушение като се е позовал на представеното по делото определение, с което е прието и одобрено постигнатото споразумение по НОХД № 123/2019 г. по описа на Военен съд Пловдив, с което редник Б. Янков се признава за виновен в това, че около 17. 00 часа, по ул. "Хан Аспарух" до № 5, посока юг-север, управлявал лично МПС, лек автомобил марка "Ауди", модел"АЗ" с рег. [рег. номер МПС], след употреба на наркотични вещества амфетамин и канабис, представляващи високо рискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП във вр. чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение 1 – списък № 1 от същата "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", установено по надлежния ред с техническо средство DREGER DRUG CHECK 3 000 с REF № 8325554 и LOT № ARLN-0461 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не е нарушил общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията, направени пред решаващия съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, и които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е счел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. В разпоредбата на чл. 245 от ЗОВСРБ са уредени основанията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В ал. 1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" "може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина". С т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Република България с цел обезпечаване изпълнение на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е забранено управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол и наркотични вещества. Изрично е посочено, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Изцяло неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. По делото се установява, че при отсъствието на командира на 1 Механизиран батальон, което е доказано със заповед на постоянния секретар на отбраната № 0 Х-719 от 07.08.2019 г. и заповед на командира на 61 Механизирана бригада № 3 ЛС-79 от 15.08.2019 г., оспорената заповед е издадена от негов заместник. С т. 2 на заповед № 3 ЛС-79 от 15.08.2019 г. (л. 25) е определен майор М. Проданов – началник на щаба на ВФ 34840 - Карлово да изпълнява задълженията на командир на 1 Механизиран батальон за времето от 02.09.2019 г. до 20.12.2019 г. вкл., в който период е издадена и процесната заповед. Това обосновава правен извод, че оспорената заповед издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Правилен е извода на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,