Решение № 5700 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2011 г.

Решение № 5700 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба на Сава Колев Каров от гр. Бургас срещу решение № 800 от 9.06.2011 г. по адм. д. № 2589/2010 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена подадената жалба против приложена спрямо него на 25.11.2010 г. принудителна административна мярка за преместване без негово знание на собствения му автомобил с рег. № А 15 88 КК, марка "Деу леганза". Жалбоподателят възразява срещу изводите на съда относно правомерността на поставените пътни знаци без одобрен проект по реда на Наредба № 18, табелата за репатриране е поставена на една стойка със знак "В-4" /забранено влизането на товарни автомобили/, което е различно от знак "В-27". Неправилно съдът е приел, че е паркирал в нарушение на правилата за движение, това не се е установило поради непредставяне на снимки на паркирания автомобил от страна на общината и административния орган и поради недопускане на поискания свидетел. Видно от представените снимки, мястото на което е паркирал не съставлява участък в който може да се създаде опасност за движението или невъзможност за преминаването на други участници в движението, а издаденото наказателно постановление е обжалвано. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че е надлежно установено нарушение на правилата за движение, в т. ч. чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение, в който е констатирано, че автомобилът е бил паркиран след знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" и допълнителна табела за репатриране на неправилно паркирани МПС, поради което са неотносими твърденията на жалбоподателя, че превозното средство не е създавало пречки за движението и не е закривало от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Хипотезата е осъществена с факта на паркиране на място, обозначено със знак В 27, опасността е презумирана с поставянето на знака. Прието е, че обстоятелството, че пътният знак В27 е бил поставен на тротоара, непосредствено след кръстовището и преди автобусната спира в посока на движението и в близост до него -знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, последван от знак В 27 "Забранено е паркирането" се установява и от представения от жалбоподателя снимков материал на процесния участък. Направен е извод, че жалбоподателят е паркирал автомобила си в участък, за който с пътни знаци е въведена забрана за престоя и паркирането му, поради което законосъобразно е разпоредено преместването на автомобила му без негово съгласие на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо от ЗДвП. За неотносимо е прието възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно поставяне на пътните знаци в процесния участък. Решението е правилно. След изпълнение на задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че са налице основанията по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, приложението на процесната ПАМ е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Обосновано е прието, че от АУАН и приложените копия от снимки се установява, че процесното МПС е било паркирано след пътен знак В27 и е създавало пречки и опасност за движението. В настоящото производство се представя решение от 13.07.2011 г. по нахд. № 473/2011 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 13396/30.11.2010 г. на зам. кмета на Община Бургас за наложена на жалбоподателя глоба на основание чл. 189, ал. 4 и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, с приложена извадка от деловодството на съда, че е влязло в сила на 28.09.2011 г. РС е приел, че при издаване на наказателното постановление не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата които го потвърждават, актът е съставен от гл. специалист в Дирекция "УКОРС" при Община Бургас, въз основа на снимки, изготвени от пътен полицай, което не е посочен като свидетел и не е установен в хода на административнонаказателното производство и освен акт за установяване на административно нарушение и снимка на автомобила, от която не е видно къде е паркирал, не са представени други доказателства. Нарушенията в административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление не са основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка. Единственият относим извод относно настоящото производство е, че е представена снимка на автомобила, от която не е видно къде е паркирал. От събраните в административното и съдебното производство доказателства, дори от снимковия материал, предоставен от жалбоподателя е видно наличието на пътен знак В27, забраняващ престой и паркиране и не се оспорва от него, че МПС е било паркирано след този знак. В тази връзка основателно е отбелязано от съда, че в този случай опасността се презюмира с поставянето на знака, което е достатъчно, за да са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Правилно е посочено, че от писмото от 15.03.2011 г. на Дирекция строителство при Общината се установява, че процесните пътни знаци са поставени още при изграждане на булеварда преди приемане на Наредбата, цитирана от жалбоподателя, а в настоящото производство не е предмет на изследване дали са спазени нормативните актове относно поставянето на пътните знаци, а дали са допуснати съответни нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, които да дадат основание за приложение на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Мястото на поставяне на допълнителната табела, указваща принудително преместване на неправилно паркирано МПС /на около метър от знак В 27/ по никакъв начин не може да се свърже с поставения пътен знак В4, /забраняващ влизането на товарни автомобили/, тъй като последният не се явява символ за изобразяване на вид превозно средство, съгласно приложение 9 към чл. 6, ал. 2 от Наредба № 18/2001 г. и тезата в касационната жалба не намира опора в цитираната разпоредба. За приложението на ПАМ законодателят не е предвидил изисквания за продължителност на неправомерното паркиране и в този смисъл, предвид наличните доказателства и неоспорването на това, че е осъществено паркиране на процесното място, с неуважаване на исканията за гласни доказателства решаващият състав не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като правнозначимите факти са безспорно установени. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от такива пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна ` Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение