Решение № 12919 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2011 г.

Решение № 12919 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Анелия Галитьомова Джостова от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Васил Джостов, против решение № 279/23.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2607/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 340/12.11.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № К-53733/12.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Радостина Поборникова се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Анелия Галитьомова Джостова против решение № 340/12.11.2010 г., издадено от директора на РУСО - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № К-53733/12.10.2010 г. на ръководителя на "Контрол по разходите на ДОО" при РУСО - гр. Пловдив, с което е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 5.10.2009 г. до 22.10.2009 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 153,73 лв., ведно със законната лихва в размер на 27,03 лв., изчислена към 12.10.2010 г. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Атанаска Василева Джостова, родено на хх.хх.хххх г., тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, извършена в Община Пловдив, район "Централен", резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. № 6600-507/23.09.2010 г. по описа на РУСО - гр. Пловдив. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че детето на жалбоподателката - Атанаска Василева Джостова, родено на хх.хх.хххх г., е настанено в детско заведение - детска ясла № 30 в гр. Пловдив, считано от 5.10.2009 г. до 22.10.2009 г. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за този период. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 2.02.2009 г. до директора на РУСО - гр. Пловдив изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След като детето е настанено в детско заведение е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, при които парично обезщетение не се изплаща. Въпреки че в касационната жалба не се оспорват изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение, следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя напълно изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според която парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла № 30 в гр. Пловдив е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли ...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. За изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение от съществено значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като по делото е безспорно установено, че детето на жалбоподателката е било прието и не е било отписано през периода от 5.10.2009 г. - 22.10.2009 г. в детска ясла № 30 в гр. Пловдив, то в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,