Решение № 658 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2009 г.

Решение № 658 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 11 от 07.01.2009 г. по гр. д. № 992/07 г. на Софийски окръжен съд е отменено решението на Самоковския районен съд, постановено на 29.06.2007 г. по гр. д. № 302/06 г. и е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между С. С. П., Г. Л. К. и К. И. К. на поземлен имот, находящ се в [населено място], Софийска област, с площ от 816 кв. м., съставляващ парцел IV- 37 в кв. 61 по плана на селото, заедно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, баня - тоалетна и коридор при права по 1/6 ид. част за съделителите С. С. П. и Г. Л. К. и 2/3 ид. части за К. И. К., като е признато за установено между страните, че саморъчните завещания от 04.06.1989 г. и от 27.11.2003 г., извършени от С. Б. К., бивш жител на [населено място], поч. на 17.07.2005 г., са истински / автентични/ документи. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Н. И. като пълномощник на Г. Л. К. Развити подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Ответниците по касация С. С. П. и К. И. К. не са взели становище по основателността на касационната жалба. Третото лице - помагач П. С. Г. също не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният делбен имот - парцел IV- 37 в кв. 61 по плана на [населено място], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните С. Б. К., починал на 17.07.2005 г. Със саморъчни завещания от 1989 г. и от 2003 г. същият завещал на своята втора съпруга - съделителката К. И. К., 1/2 ид. част от дворното място и от къщата. По заявеното оспорване на автентичността на двете завещания съдът, като се е позовал на заключението на изслушаната съдебно-почеркова експертиза, е приел, че същите са написани и подписани от завещателя и са годни да произведат предвиденото в закона правно действие след смъртта му. Въззивният съд е разгледал направеното от жалбоподателя възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания, направени със завещанието от 2003 г., което като последващо отменя предходното от 1989 г., и е приел, че възражението е неоснователно, тъй като завещанието не накърнява неговата запазена част. Изводът е обоснован с това, че към момента на смъртта си наследодателят С. К. е бил собственик освен на недвижимия имот, предмет на завещанията, и на друг имот- парцел III - 37 в кв. 61 по плана на [населено място]. По отношение на парцел III - 37 съдът е приел за установено, че е придобит от С. К. по време на брака му с К. К. в режим на съпружеска имуществена общност. През 1982 г. С. К. се разпоредил еднолично с имота в полза на своя брат Л. К., но без съгласието на съпругата си К., поради което сделката е нищожна като сключена в противоречие с чл. 13 СК от 1968 г.(отм.) и не е произвела вещнопрехвърлително действие. При определяне на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на касатора въззивният съд е включил парцел IV - 37, ведно с построената в него сграда, както и целият парцел III - 37 и сградите и постройките в него. По този начин стойностното изражение наследствената маса е определено в размер на 158 850 лв., разполагаемата част на наследодателя - 39 712.50 лв., а стойността на завещаното имущество - 27 710 лв., откъдето е направен извод, че завещанието не накърнява запазената част на касатора. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят Г. Л. К. и С. С. К. са деца на С. Б. К. от първия му брак със С. Б. К., починала през 1961 г. Съделителката К. К. е втора съпруга на наследодателя. През 1981 г. с нотариален акт № 38, т. II, дело № 404/81 г. С. К. бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място]: парцел IV- в кв. 61, с площ 901 кв. м., ведно с тухлена къща върху него и парцел III - 37 в кв. 61, с площ 714 кв. м. Не е било спорно между страните, че къщата в парцел IV е построена по време на брака на С. К. с първата му съпруга през 1949 - 1950 г. Съдът е приел, че парцел IV- 37, ведно с построената сграда, е бил лична собственост на наследодателя, като се е позовал на разпоредбата на чл. 33 (отм.) от ЗЛС. Тъй като бракът на С. К. и С. К. е прекратен през 1961 г. със смъртта на съпругата преди влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г.(отм.), разпоредбата на чл. 103 СК (отм.) не намира приложение и доколкото не е установено С. К. да е била обикновен съсобственик, нейните низходящи не са придобили права по наследяване и имотът е останал изключителна собственост на наследодателя. По отношение на парцел III - 37 съдът е приел, че е придобит от С. К. по време на брака му с К. К. и върху него е възникнала съпружеска имуществена общност. Първият от правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, е може ли по време на брака единият от съпрузите да владее недвижим имот на свое основание с намерение да го придобие само за себе. На този въпрос е дадено задължително за съдилищата разрешение с т. 2 от ППВС № 8/80 г. В него е прието, че когато единият от съпрузите е завладял сънаследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече през време на брака, имуществена общност става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя. Другата част този съпруг е придобил по наследство и е негова индивидуална собственост. Тази задължителна практика обаче е неприложима в настоящия случай, тъй като от събраните по делото доказателства се налага извод, че придобивната давност по отношение на парцел III - 37 в полза на С. К. е изтекла преди брака му с К. К. В този смисъл основателно е оплакването на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд, че парцел III - 37 е придобит от С. К. и втората му съпруга в режим на съпружеска имуществена общност. Установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели, а това се подкрепя и от писмените доказателства, че парцел III и парцел IV са образувани от един имот, който е бил с площ около 1.5 дка и е принадлежал на родителите на С. К. Около 1950 г. С. К. и първата му съпруга С. построили едноетажна къща в южния край на дворното място, в която живял със съпругата, децата си и своите родители. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че С. К. е придобил на оригинерно основание към 1960 г., т. е. преди брака си с К. К., правото на собственост върху парцел IV - 37. Няма основание по отношение на другия парцел да се направи различен извод, доколкото доказателствата по делото сочат, че същият е упражнявал фактическа власт върху цялото дворно място, от което по- късно са образувани двата парцела. С оглед на изложеното изводът на въззивния съд, че договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 10/1982 г., с който С. К. е продал на своя брат Л. К. парцел III- 37, е нищожен като противоречащ на чл. 13 СК (отм.), е незаконосъобразен. Договорът за продажба е действителен и е произвел валидно вещнопрехвърлително действие, поради което към момента на откриване на наследството на С. К. парцел III-37 не е бил в партимониума на наследодателя и неправилно е включен от въззивния съд в масата по чл. 31 ЗН. При липса на други доказателства следва да се приеме, че към момента на смъртта си наследодателят С. К. е бил собственик само на парцел IV- 37. От заключението на съдебно- техническата и оценителната експертиза се установява, че стойността на този имот към момента на откриване на наследството е 55 420 лв. С. К. е оставил за наследници съпруга и две деца и в този случай неговата разполагаема част, определена съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН, е 1/4, равняваща се на 13 855 лв. Наследодателят се е разпоредил чрез завещание с 1/2 ид. част от този имот, която е на стойност 27 710 лв., т. е. завещанието надхвърля разполагаемата част и накърнява запазената част на наследниците, която е общо 3/4 или по 1/4 за всеки от тях, равняваща се също на 13 855 лв. Тъй като само сънаследникът Г. Л. е направил искане за намаляване на завещанието, което има за предмет 27 710/55 420 ид. части от делбения имот, за допълване на неговата запазена част същото следва да бъде намалено с 4 618.3/55 420 ид. части до 23 091.7/55 420 ид. части. При това положение съделителката К. К. се легитимира като собственик на 32 328.4/55 420 ид. части/ 23 091.7/55 420 по завещанието и 9 236.7/55 420 ид. части по наследяване по закон/, съделителят Г. Л. К. - на 13 855/55 420 ид. части, а съделителката С. С. П., която не е упражнила правото си по чл. 30 ЗН - на 9 236.7/55 420 ид. части. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са определени квотите на съделителите и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК бъде постановено друго, с което частите на съделителите К. К., Г. К. и С. П. в допуснатия до делба недвижим имот бъдат определени както е посочено по-горе. Водим от гореизложеното съдът