Решение № 268 от 15.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1506/2011 г.

Решение № 268 от 15.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1506/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 38/2011 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. В. Търново, който се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура. Срещу същата присъда е подадена касационна жалба и от частните обвинители и граждански ищци, която се поддържа от повереник, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Подсъдимия М. С. и защитата му са на становище протеста и жалбата като неоснователни да се оставят без уважение, а постановената присъда в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 14.03.2011 г. постановена по внохд. № 38/2011 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е отменена осъдителна присъда по нохд. № 356/2010 г. на Окръжен съд гр. Ловеч и вместо това подсъдимия М. С. е признат за не виновен на 2.08.2009 г. на път № 4012 между [населено място] извор -с. Г., при управление на лек автомобил с дк. № ОВ 58 20 да е нарушил правилата за движение - чл. 15, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. Ъ., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1 б. В НК. С посочената присъда на Окръжен съд гр. Ловеч подсъдимия С. е признат за виновен да е извършил нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на пострадалия, като е оправдан по обвинението по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. В. Търново: Основния довод в протеста е за съществено нарушени чл. 14 НПК, на чл. 107, ал. 5 НПК при оценка на доказателствата, както и на чл. 154 НПК и чл. 332 НПК, с които са нарушени права на обвинението. Възразява се и за избирателен подход при оценка на доказателствата, особено в частта за нарушенията по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, както и тези касаещи анализа на заключенията на автотехническите и комплексни експертизи. Обвинението не е съгласно и с игнориране на част от показанията на разпитаните по делото свидетели. Доводите са основателни. По фактите въззивния съд е приел, че "всъщност приема изцяло фактическите изводи на първоинстанционния съд", но след като "изцяло оправдава подсъдимия, съдът е длъжен да изложи изцяло своето оригинерно виждане по фактите". След тези констатации въззивния съд е направил собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е нарушил съществено правилата за оценка, допуснал е превратно тълкуване, вътрешна противоречивост и дори нарушения на формалната логика. Например: -приел е, че "завоя за водача на лекия автомобил е десен, остър "-виж снимките към протокола за оглед, които сочат на плавен завой, с малък радиус установен на 50 м. На второ място-"когато навлиза в завоя, водача няма пряка видимост в зоната на кривата, а само във височина /някъде между бурените/", които бурени са от дясно на посоката на движението и са приети като основание за движение в нарушение на чл. 15 ЗДвП, а пострадалия и брат му са в ляво. На л. 10 от мотивите въззивния съд е приел, че "той/пострадалия/ за разлика от подсъдимия, не само че не е предприел никакво спиране/независимо и разбираемо, че се е движил с по малка скорост / и така е навлязъл в насрещната лента...по този неправомерен начин велосипедиста е навлязъл в опасната зона на автомобила и е единствена причина за собствения си летален изход." На л. 17 от мотивите -"велосипедиста е този участник в движението, който е следвало да спре макар и да не се е движил с висока скорост и да не е навлизал в насрещната за него лента". За неяснотата по фактите е допринесло и обстоятелството, че заключенията на многобройните съдебно технически и комплексни експертизи са обсъждани и съпоставяни една с друга, като са посочени съображения коя от експертизите и в коя о част се възприема, вместо заключенията да се обсъждат в съвкупност с останалите доказателства и доказателствени средства, което отново сочи на пропуски в оценката на доказателствата. Без коментар изводите за практически "алогизъм" на вмененото на водачите задължение по чл. 15 ЗДвП и за "хипотетичната" възможност в конкретния случай да се изпълни това задължение на водача. По отношение на съобразената скорост в завоя, няма как дори и без "специални "знания да се приеме, че в зона на видимост 37-38 м. съобразена е скорост от 57 км./ч. както е приел въззивния съд. Друг е въпроса, че за нарушенията по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗдвП подсъдимия е оправдан два пъти /и от първоинстанционния съд /, без да има категоричен отговор на въпроса, от кои момент възниква опасността за движение на лекия автомобил, защото от този момент възниква задължението му да реагира по предвидения в ЗДвП начин. Посоченото по горе, макар и неизчерпателно дава основание на извода за допуснати от страна на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които са съществени, защото възпрепятстват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на факти/обстоятелства от значение/, а не само приложението на материалния закон. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а подадения протест основателен. ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители: Доводите са в същата насока, както тези посочени в протеста и са основателни по същите съображения. Следва да се вземат предвид при новото разглеждане на делото доказателствените искания на частното обвинение, с оглед обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение