Решение № 1931 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2015 г.

Решение № 1931 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ц. против решение № 6330 от 24.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3908/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Д. И. Ц. против заповед № 35/30.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и спрямо служителката е осъществена хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение, поради което прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед е незаконосъобразен и е в противоречие със събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 09.12.2013 г. е отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Г. Х., който заема длъжността "главен инспектор рибарство и контрол", в отдел "Рибарство и контрол", в Главна дирекция "Рибарство и контрол" в изпълнителната агенция. Същата длъжност се заема и от Д. И. Ц. С молба от 27.12.2013 г. Х. сезира органа по назначаването за желанието си да бъде възстановен на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение. Към молбата прилага копие от влязлото в сила съдебно решение. На 02.01.2014 г. същият отново депозира молба с искане да бъде възстановен на длъжността, заемана до уволнението и прилага копие от съдебното решение. С молба от 10.01.2014 г. Х. представя болничен лист, удостоверяващ, че същият е в отпуск по болест от 01.01.2014 г. до 30.01.2014 г. и моли да бъде назначен на длъжност, считано от 31.01.2014 г. Като месторабота в болничния лист е отбелязана ДКЕВР. По делото е приложен и болничен лист, видно от които Х. е в отпуск по болест, считано от 02.12.2013 г. до 31.12.2013 г., в който също като месторабота е отбелязана ДКЕВР. На 30.01.2014 г. органът по назначаването издава заповед, с която възстановява служителя на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 31.01.2014 г. В деня на възстановяване на Х. на длъжност органът по назначаването отправя до същия предложение за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение на основание чл. 107а от ЗДСл., считано от 03.02.2014 г. предложението е прието и служебното правоотношение на служителя е прекратено. На 30.01.2014 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури прекратява служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл., считано от 31.01.2014 г., като видно от приложеното по делото поименно щатно разписание, в сила от 04.02.2014 г., длъжността е вакантна. С оглед на така установеното изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на оспорената заповед е неправилен. Съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Следователно отмяната на заповедта за уволнение не води незабавно до възстановяването на служителя на длъжността, заемана до уволнението, а същият се възстановява на работа ако се яви в срок или представи доказателства, че е в обективна невъзможност да стори това. В случая Н. Х. не се явява в четиринадесет дневния срок, а депозира молба за възстановяването му на длъжност в законоустановения срок, но не сочи че е в болничен отпуск или друга уважителна причина поради, която не може да се яви на работа, поради което за органът по назначаването възниква задължение към този момент да възстанови служителя на работа и да го уведоми кога и къде да се яви да изпълнява служебните си задължения, което не е сторено. Последващите две молби на Х. са ирелевантни, тъй като са подадени след изтичане на законоустановения срок. Срокът е преклузивен и не може да бъде удължаван по споразумение между страните, а заповедта е издадена след повече от месец след изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да възстанови служителя. Следователно към момента на издаване на оспорената заповед органът по назначаването не е имал основания да възстанови служителя и съответно да освободи жалбоподателката на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Ето защо по отношение на Д. Ц. не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на целта на закона. Основанието на чл. 107, ал. 1, т. 6 предполага да се осигури възможност на незаконно уволнен служител да продължи да осъществява задълженията си, но в случая тази цел не е постигната, тъй като в деня на възстановяването му на длъжност Х. получава предложение за прекратяване на служебното му правоотношение, което той приема и бройката остава вакантна. Следователно прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката не е било с цел да се осигури възстановяването на незаконно уволнение служител, което обосновава противоречие на заповедта с целта на закона. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,