Решение № 16086 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2018 г.

Решение № 16086 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Вълчански, чрез пълномощника адв. Христов, срещу решение № 50 от 14.03.2018 г. по адм. д. № 35/2018 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-001256 от 16.12.2017 г., издадена от впд Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, с която на Т. Вълчански е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, а именно 180 дни относно лек автомобил Тойота Корола с рег. [рег. номер на МПС], тъй като е допуснал и предоставил управлението на автомобила на Т. Стефанов, който не притежава валидно СУМПС, като неоснователна. В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но излага доводи, че изтеклият срок на свидетелството за управление, не води до загуба на правоспособност. Не би следвало да се поставят под един знаменател лицата, по отношение на които СУМПС е с изтекъл срок, и тези които никога не са получавали такова и не притежават умения да управляват МПС. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – началник- сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен, не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е приел, че е осъществен фактическият състав за прилагане на принудителната административна мярка, визирана в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на издаване на заповедта, съгласно, която прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Изложил е мотив, че от доказателствата се установява, че водачът, който е управлявал МПС-то е с прекратена регистрация, притежава свидетелство за управление на МПС от категорията на процесния автомобил, но срокът му на валидност е изтекъл на 15.12.2015 г. Направил е извод, че чл. 171, т. 2а от ЗДвП не се свързва само с неправоспособност на водача, а и в случаите, когато СУМПС е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред, когато СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността, когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, както и в случаите на управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, т. е. след удостоверения в СУМПС срок на право на управление. Решението е правилно. В случая е налице правното основание на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, в редакцията действаща към момента на издаване на заповедта (ДВ, бр. 54 от 2017 г.), съгласно която прекратяване на регистрация на пътно превозно средство се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Безспорно е по делото, че жалбоподателят пред съда, като собственик на автомобила, е допуснал на 16.12.2017 г. автомобилът да се управлява от Т. Стефанов, чието свидетелство за управление на МПС е било с изтекъл срок на 16.12.2017 г. Управлението на автомобил със свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок на 15.12.2015 г., отнесен към нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП означава управление на автомобил без притежание на валидно свидетелство за управление на МПС. Непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС рефлектира и върху правоспособността на водача, тъй като за да бъде продължен срокът, за който е издадено свидетелството за управление на МПС, следва да я докаже чрез представяне на медицински удостоверения за притежаване на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС. Ето защо визираното в разпоредбата съответно свидетелство за управление следва да е валидно и с оглед на срока, за който е издадено. И преди изменението на чл. 150а от ЗДвП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) валидността на свидетелството за управление за категорията МПС е определеният период в свидетелството за правоуправление. Предвид изложеното липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд – Сливен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,