Решение № 131 от 24.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 659/2009 г.

Решение № 131 от 24.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 659/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда № 749/04.10.2005 г. по нохд № 1244/04 г. Районният съд-гр. Сливен осъдил подсъдимия Х. А. Д. за две престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1 НК (извършени през м. юли 2003 и и на 17.12.2003 г.) и при условията на чл. 54 НК определил наказания за първото - 3 години лишаване от свобода, а за второто - 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, и двете наказания при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 25 НК СРС определил едно общо наказание на подсъдимия по влезлите в сила присъди по нохд № № 1897/00 г. и 182/04 г., най-тежкото, а именно 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. По жалба на подсъдимия с решение № 44/30.05.2006 г. по внохд № 240/06 г. Окръжният съд-гр. Сливен отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. С присъда № 555/23.06.2008 г. по нохд № 1151/06 г. СРС признал подсъдимия за невинен и го оправдал по предявеното обвинение по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. По внохд № 358/08 г., образувано по протест на прокурора, на 28.09.2009 г. СОС отменил оправдателната присъда и вместо нея постановил нова присъда № 5, с която признал подс. Д. за виновен и на основание чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се възразява, че същата е материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована, като се иска оправдаване. Пред ВКС е направено допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, като защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. С касационната жалба, която е бланкетна, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. В направеното по реда на чл. 351, ал. 3 НПК допълнение към жалбата са изложени съображения, с които по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт, а тя не е основание от кръга по чл. 348, ал. 1 НПК. Не се възразява съдът да е нарушил процесуалните правила, регламентиращи дейността му по доказателствата - тяхното събиране, проверка и оценка, а тъкмо тези правила гарантират формалната правилност на изводите му по фактите от кръга по чл. 102 НПК. Доколкото все пак в обширното допълнение към основната жалба се коментират показания на свидетели, ВКС не установи, СОС превратно или избирателно да е анализирал тези доказателствени източници. Напротив, разкрито е действителното им съдържание, направен е надлежен анализ на фактите, изводими от тях и въз основа на същите са изградени фактическите констатации. В допълнението избирателно от контекста на съдържимото в разпита на свидетелите, на които се акцентира, се прави собствена оценка, без да се държи сметка, че процесуалния закон не допуска това. С оглед на горното, като установи, че липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС извърши проверка за правилното приложение на закона в рамките на установеното от СОС от фактическа страна. Правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. При липсата на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност правилно наказанието на подс. Д. е индивидуализирано по реда на чл. 54 НК. По вид и в размер на предвидения в закона минимум наказанието е съответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и способствува постигането на целите на наказанието. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение