Решение № 13831 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2011 г.

Решение № 13831 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Алексов и Бойко Георгиев Алексов чрез техния пълномощник срещу решение № 2484/25.05.2011 г. по адм. д. № 8778/2009 г. на Административен съд София град. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Анна Илиева Пенева и Николай Стефанов Газибаров намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците по делото Столична община - район "Панчарево" и отдел "Общинска собственост", както и Маргарита Велинова, Цветанка Велинова, Николай Велинов, Румяна Юнг и Рилка Койчева не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу мълчаливия отказ на кмета на район "Панчарево" по заявление № 9400-4297/18.11.2009 г. за изменение на плана по чл. 135 във връзка с чл. 208 ЗУТ. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че имотът, собственост на жалбоподателите, е включен в регулация през 1990 г. Този план не е приложен относно улица, която трябва да премине през имота и няма проведена процедура за отчуждаването на частта от имота, предвидена за улица. Според мотивите на обжалваното решение заповедта за първи път урегулира имота на жалбоподателите и е влязла в сила. Поради това с влизането на ЗРП в сила не се провежда процедура по чл. 208 ЗУТ предварително и чл. 208 е неприложим. Освен това липсва скица с предложение за промяната на плана съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон: На първо място, видно от обстоятелствената част на приложеното заявление, същото визира твърдения за липса на извършено отчуждаване, при което жалбоподателите биха имали правата по чл. 208 ЗУТ. Обстоятелството, че такова не е извършено, се потвърждава и от заключението на вещото лице. В този смисъл незаконосъобразен е изводът на решаващия съд, че не се провежда процедура по отчуждаване, тъй като това става със влизането в сила на ЗРП. Такава възможност е налице само при отчуждаване по силата на дворищната регулация по отменения ЗТСУ. Поради това неизяснен от съда е останал въпросът какъв план е одобрен с влязлата в сила заповед през 1990 г. и какво отчуждаване е извършено или е трябвало да бъде извършено. На това сочи и приложеното по делото обявление в ДВ, бр. 57/1990 г., от което е видно, че е одобрен както застроителен и регулационен план за обществени мероприятия, така и дворищно-регулационен. Поради наличието на одобрен и дворищно-регулационен план в заявлението има позоваване и на разпоредбата на § 8 ПЗРЗУТ. В тази хипотеза пък не се изисква скица с предложение за промяна на плана. Всички тези обстоятелства са останали неизяснени от първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд, при което да се установят релевантните за спора факти. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,