Решение № 5876 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2013 г.

Решение № 5876 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "САПИ" ЕООД, гр. Пловдив, против решение № 1675/19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3217/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 161200896/4.06.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1205/14.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите понастоящем Дирекция "ОДОП"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и неправилно. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и същите се поддържат в с. з. от пълномощника адв. Ангелов. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника юрисконсулт Петров, в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Сапи" ЕООД против РА № 161200896/4.06.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1205/14.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, понастоящем Дирекция "ОДОП") в частта на установените задължения за периода 2008 - 2010 години за данък по чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 10 411.75 лв. и лихви в размер на 3 145.94 лв., за задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 24 432.28 лв. и лихви в размер на 14 963.39 лв., за ДЗПО - УПФ в размер на 5 344.31 лева и лихви в размер на 3 335.35 лв., за фонд ГВРС в размер на 74.07 лв. и лихви в размер на 58.62 лв., за здравно осигуряване в размер на 9 383.07 лв. и лихви в размер на 3 510.79 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Установил е още, че представените в съдебното производство с молби от 5.11.2012 г. и 19.06.2013 г. писмени документи с издател "Сапи" ЕООД и "Крас" ООД са частни писмени документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не са заверени и не следва да бъдат кредитирани. Що се отнася до справките, изходящи от ТД Пловдив на НАП и от НОИ, доколкото съдържат официална информация на двете институции, не установяват нови факти, които да не е могло да бъдат взети предвид при установяване на публичните задължения на дружеството. По- нататък в мотивите си съдът е възпроизвел съдържанието на съдебно-счетоводната ескпертиза по делото, като е посочил, че с експертното заключение не се установяват нови факти, несъобразени от органите по приходите. Предвид това, съдът е счел, че правилно ревизията е проведена по особения ред, предвид наличието на основанията на чл. 122, ал. 1, т. 3 ДОПК, издаденият РА е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора пред Административен съд - Пловдив са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Макар да е приел заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза като обективно и компетентно изготвено, съдът не е го е обсъдил заедно с другите доказателства под делото, както изисква правилото на чл. 202 от ГПК, а без да излага мотиви е приел, че то потвърждава констатациите на органите по приходите. Буквално с едно изречение е мотивиран идентитета на изводите на органите по приходите и експертните констатации, а същите от своя страна са изключително подробни. По този начин в съдебното решение е приета за доказана в цялост тезата на органите по приходите, но същата не е преценявана с оглед основните доводи на ревизираното дружество: че не са били налице основания за преминаване на ревизията към особения ред по чл. 112 и сл. ДОПК; че определените задължения са на база некоригирани данни в обр. 1 за 2008 г. и 2009 г., които са невярни, неточни и не отразяват действителното присъствие на работниците и осчетоводяването на данните за същите (в отделни месеци е имало лица, които са били в неплатен отпуск и това не е отразено в базата данни, която подлежи на корекция; ревизиращият екип не отчел факта, че паричните средства за 2008 г. са внесени в по-голям размер от кредитната линия на фирмата заради тяхното усвояване и във връзка с предоговаряне на кредитната линия за следващия период от една година, а надвнесените суми са оставени за прихващане по параграфи за 2009 г.; че са направени обобщаващи констатации от ревизиращия екип на база данните за осем лица, за които са установени неточности и непълноти на данните за един месец или два, когато фирмата не е работила, а предпоставки за такъв обобщен, недетайлизиран подход не са били налице. Всъщност, в края на мотивите на съдебното решение е обсъдена само защитната теза на дружеството, че е направена корекция на декларираните в декларация обр. 6 данни, но такава не е отразена в информационния масив на НАП и същата е приета за неоснователна, но този факт не може да замести липсата на решаващи мотиви по преобладаващата част от доводите на ревизираното дружество. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,