Решение № 5357 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2012 г.

Решение № 5357 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8790/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Меджик Флейм " ООД против решение № 1366/22.05.2012 г., постановено по адм. д. 2441/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 03251000161/15.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 1002/12.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1366/22.05.2012 г., постановено по адм. д. 2441/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Меджик Флейм" ООД против РА № 03251000161/15.11.2010 г. на на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 1002/12.01.2011 г. на ДД"ОУИ". Решаващият съд е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на реални облагаеми доставки от "Манекс" ЕООД за част от количествата пшеница, които са предмет на издадените от този доставчик данъчни документи в полза на "Меджик Флейм" ООД, както и че фактура № 151/4.01.2010 г., издадена от "Автостил 13" ООД и фактури № № 71/18.01.2010 г., 77/27.01.2010 г. и 74/26.02.2010 г., издадени от "Алексер" ЕООД не отразяват реални доставки, поради което законосъобразно органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит в размерите, посочени в РА. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на спора първата съдебна инстанция. С определение № 6114/14.11.2011 г., постановено по адм. д. 2441/2011 г. по описа на Административен съд- Варна са дадени указания на "Меджик флейм" ООД, че следва да обори констатациите в РА. Фактическите констатации, съдържащи се в РА, не се ползват с обвързваща сила и не е необходимо да бъдат оборвани от ревизираното лице, за разлика от правилото на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) по отношение данъчно ревизионните актове. Оспорваният пред АС-Варна РА не е издаден при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, а по общия ред и не е налице обоснована презумция, регламентирана в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Следователно това указание е в противоречие с процесуалния закон и представлява особено съществено процесуално нарушение, защото създава неправилна представа у страните по делото относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, респективно относно правните възможности и тежести в процеса по събиране на доказателства. Действително при постановяване на съдебното решение не е допусната грешка при оценка на събраните доказателства, но нарушението при разпределение на доказателствената тежест в процеса по събиране на доказателства не може да бъде преценено как се е отразило върху активността на страните при ангажиране на доказателствата, респективно върху обема на събраните доказателства и установените чрез тях релевантни факти. Възможно е съществуване и на други относими факти, които са останали неустановени поради неправилните указания, съдържащи се в определение от 14.11.2011 г. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не съдържа и достатъчно собствени и непротиворечиви мотиви относно приетите за установени спорни факти. Следва изрично да бъде отбелязано, че по делото не е изяснен въпроса относно обстоятелството за данъчен период 1.01.2010 г. - 31.01.2010 г. по кои фактури/данъчни документи, издадени от "Манекс" ЕООД не е признато право на данъчен кредит на ревизираното лице. Налице е несъответствие между размера на упражненото право на данъчен кредит по данъчна фактура № 603/21.01.2009 г. и размера на отказаното право на данъчен кредит с РА, което не е изяснено как е формирано. За установяване на това обстоятелство от правно значение е и РА № 03251000061/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, който е цитиран в обжалвания пред АС-Варна РА № 03251000161/15.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, но не се намира по делото. Липсват данни и относно изхода на спора по обжалване на РА № 03251000061/20.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, който според Решение № 5947/25.04.2012 г., постановено по адм. д. 9339/2011 г. по описа на Върховния административен съд (установено при служебна проверка в информационната система на съда) е продължил пред АС-Варна с ново разглеждане в относимата му част. Резултатите от спора относно законосъобразността на РА в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури № 580/1.12.2009 г. и № 582/14.12.2009 г., издадени от "Манекс " ЕООД на "Меджик флейм " ЕООД имат значение доколкото тези фактури са с предмет "авансови плащания" по договор, за който се твърди, че е финализиран през данъчен период 1.01.2010 г. - 31.101.2010 г. и по повод на него е издадена фактура № 603/21.01.2009 г. При новото разглеждане на спора пред АС-Варна следва да бъдат отстранени констатираните процесуални нарушения и да бъдат събрани доказателства относно всички относими факти, чрез които да бъдат изяснени действителните отношения между "Манекс " ЕООД и "Меджик флаюйм " ООД, които са изпълнявани през двата ревизирани периода, включително и като се проследи цялостното изпълнение/неизпълнение и извършените авансови плащания, независимо през кой период са осъществени. Тези факти подлежат на установяване както с писмени доказателства, така и със съдебна експертиза. По отношение на фактурите, издадени другите двама доставчика "Автостил 13 " ЕООД и "Алексер " ЕООД не е установено по категоричен начин дали предметът на стопанската операция е получен от "Манекс " ЕООД и използван за последващи облагаеми доставки. По изложените съображения с оглед допуснатите процесуални нарушения, които препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението касационната инстанция следва да отмени обжалваното съдебно решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение