Решение № 12849 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2009 г.

Решение № 12849 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 136/25.02.2009 г. по ахд № 1773/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав, с което е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1 - 23 - 1040/16.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 281/31.05.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която на Марин Тодоров Тодоров, в качеството му на ЕТ "Мартод - 45 - Марин Тодоров Тодоров" е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 12.2002 г. - м. 06.2005 г. общо в размер на 12 309,13 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2993,99 лв. и за 2004 г. е увеличен финансовия резултат с 43 510,27 лв. и вместо това е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 12.2002 г. - м. 06.2005 г. в размер на 12 309,13 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу ДРА, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Марин Тодоров Тодоров, в качеството му на ЕТ "Мартод - 45 - Марин Тодоров Тодоров", гр. Добрич, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на всички разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел, че с ДРА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.12.2002 г. - 30.06.2005 г. по фактури, издадени от СД "Дивна Иванови" за доставка на шивашки услуги на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.), тъй като е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) в противоречие с приетото от данъчните органи. По същите причини с разходите по част тези фактури, които са от 2004 година, неправилно е и увеличен финансовия резултат на едноличния търговец за 2004 година със сумата 33 545,66 лв. ДРА е отменен като незаконосъобразен и в частта относно увеличение на финансовия резултат с 9964,61 лв. - отчетени в сметка 603 разходи за амортизации, тъй като констатираната от съдебно - счетоводната експертиза разлика между счетоводната и данъчната амортизация от 7 945,47 лв. е в рамките на разрешената от счетоводното и данъчното законодателство. Решението е постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения по чл. 129, ал. 3 ДПК (отм.) относно обхвата на проверката, която съдът е длъжен да извърши служебно при решаване на делото. Съдът не е изложил каквито и да е мотиви, от които да става ясно че облагането според текста на обжалвания ДРА, както по ЗДДС (отм.) за процесните данъчни периоди, така и по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е извършено по аналог - по реда и при условията на чл. 109, ал. 1 и 2 ДПК (отм.). Липсва какъвто и да е анализ дали са налице посочените от данъчните органи обстоятелства по чл. 109, ал. 1 ДПК (отм.) за облагане по този ред, спазена ли е специалната процедура по чл. 109, ал. 6 ДПК (отм.) и дали данъчната основа, определена ли е при спазване изискванията на чл. 109, ал. 2 ДПК (отм.). Съдът е игнорирал и съдържащата се в ДРА в частта за косвените данъци таблица, от която е видно, че за част от данъчните периоди, в които не е признато право на приспадане на данъчен кредит, има издадени данъчни актове за прихващане и връщане (ДАПВ). За целта е следвало да бъде анализирано точно за кои данъчни периоди от общия ревизиран период е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от СД "Дивна Иванови" и за кои от тях са издадени ДАПВ, да се изискат от данъчните органи тези относими към правния спор ДАПВ и да се прецени действителността на ДРА в тези му части, предвид специалния ред по чл. 115 ДПК (отм.) и компетентният орган по чл. 116 ДПК (отм.) да възложи данъчна ревизия при наличие на влязъл в сила данъчен акт, какъвто безспорно е ДАПВ, определящ вид данъчни задължения за даден данъчен период. С оглед на горното решението следва да бъде отменено като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и делото върнато за ново разглеждане от ВОС, при което да се съобрази изложеното по - горе. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение