Решение № 6953 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 472/2009 г.

Решение № 6953 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 472/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 22.06.2008год., постановено по адм. д. № 3355/03год. Софийски градски съд, адм. отд., 3-Е състав, е отменил по жалбата на АЕБТРИ-гр. София ППСПДВ № 63 от 07.03.2003 год. на началника на Митница - Кулата и Решение № А-47/22.07.2003 год. на директора на РМД - гр. София относно определяне на задължения за АЕБТРИ както следва: мито 2 866лв., ДДС - 6872 лв. и лихви от 21.06.2001 год., като незаконосъобразни. Със същото решение съдът е отменил по жалбата на ДАТ инженеринг 2000" ООД - гр. София ППСПДВ № 63 от 07.03.2003 год. на началника на Митница Кулата и Решение № А-47/22.07.2003год. на директора на РМД - гр. София относно определяне на задължения за ДАТ инженеринг 2000" ООД както следва: мито 2 866 лв., ДДС - 6872 лв. и лихви от 21.06.2001 год., като незаконосъобразни и е осъдил РМД - София да заплати на ДАТ инженеринг 2000" ООД разноски в размер на 300 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Абел сервиз" ООД - гр. Благоевград против ППСПДВ № 63 от 07.03.2003 год. на началника на Митница-Кулата и решение № А-47/22.07.2003год. на директора на РМД - гр. София относно определени задължения както следва: мито 2 866 лв., ДДС - 6872лв. и лихви от 21.06.2001год., като неоснователна. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Абел сервиз" ООД - гр. Благоевград, представлявано от управителя Евгени Кирилов Грозданов. В същата се правят оплаквания, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната му част. Срещу така постановеното решение в отменителната му част по отношение на АЕБТРИ е подадена касационна жалба от РМД - гр. София. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на градския съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната му част. Ответното по касационните жалби дружество "АТ инженеринг" ООД - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на градския съд в обжалваните му части е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Останалите ответни страни по жалбите не са взели становище. Заинтересованата страна директор на "ОУИ" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, а по същество са не основателни. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са не основателни. С решението си Софийски градски съд е отменил ППСПДВ № 63 от 7.03.2003 год. на началника на Митница-Кулата и Решение № А-47/22.07.2003 год. на директора на РМД - гр. София относно определяне солидарно на задължения за "АТ инженеринг 2000" ООД - гр. София и АЕБТРИ както следва: мито 2 866 лв., ДДС - 6872 лв. и лихви от 21.06.2001 год., като незаконосъобразни, като в същото време е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Абел сервиз" ООД - гр. Благоевград против същите митнически актове относно определените с тях митнически задължения на дружеството. Съдът е разгледал по отделно жалбите на превозвача, получателя и гарантиращата асоциация относно определените им солидарно с ППСПДВ задължения за мита и ДДС в резултат на неприключил ТИР-карнет. По отношение на АЕБТРИ в качеството й на гарантираща асоциация са изложени мотиви, че разпоредбата на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР дава възможност на митническите органи да търсят изпълнение от гаранта едва след като в рамките на възможното са търсили плащане на задълженията от превозвача, като употребеният израз "в рамките на възможното" няма легална дефиниция, а следва да се преценява във всеки един конкретен случай. Предвид на данните по делото съдът е приел, че изпращането на писма за доброволно заплащане на възникналите митнически задължения до превозвача и получателя на товара не може да бъдат разглеждани като достатъчни обстоятелства за удостоверяване на поредността, предвидена в чл. 8, ал. 7 от Конвенцията. Посочено е, че липсват доказателства за предприети принудителни действия срещу превозвача и получателя, в това число и установяване на това дали тези дружества притежават имущество за удовлетворяване на публичните вземания. Съдът е изложил мотиви, че солидарната отговорност на АЕБТРИ не е обикновена солидарна отговорност по смисъла на ЗЗД, а задължително предполага поредност на събираните митни сборове и издаването на постановление едновременно за ангажиране на отговорността на превозвача, получателя на стоката и АЕБТРИ е незаконосъобразно в частта по отношение отговорността на гарантиращата асоциация. По отношение на жалбата на ДАТ инженеринг"-ООД съдът е приел, че основното възражение на дружеството е това, че то не е получател на стоката, като това намира подкрепа в доказателствата по делото, тъй като от заключението на вещите лица по комплексната експертиза се установява, че няма оригинален шемпъл № 1465 на ст. митнически инспектор върху ТИР-карнета, а и митническият орган не е длъжен да търси вземането за неплатени митни сборове от получателя на стоката, тъй като последният е извън лицата носещи отговорност по Конвенция ТИР. По жалбата на превозвача "Абел сервиз"-ООД съдът е приел, че с оглед на данните по делото ТИР-карнет GХ32333934 не е приключил по смисъла на чл. 28 от Конвенция ТИР, като стоката не е била представена и декларирана в получаваща митница, поради което са налице законови условия за ангажиране на отговорността на превозвача. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. На първо място следва да бъде посочено, че като необжалвано решението на градския съд е влязло в законна сила в частта му, в която ППСПДВ № 63 от 7.03.2003 год. на началника на Митница - Кулата, потвърдено с Решение № А-47/22.07.2003 год. на директора на РМД - гр. София, е отменено в частта му за ангажиране на отговорността на получателя ДАТ инженеринг 2000" ООД. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. На 21.06.2001 год. на входящо митническо учреждение Кулата е задействан карнет ТИР № GX 32333934 с направление митническо бюро Горубляне, под прикритието на който карнет е допуснат превоз на необмитена стока, описана в клетка 10 на Виолет 1 като "нитроцелулозен лак". С писма на началника на Митница-Кулата е направено запитване до началника на Митница - Аерогара - София относно приключване на ТИР-карнета, на което Митница-Кулата е уведомена, че след проверка е установено, че същият не е приключен. След извършване на калкулации от страна на митническите органи на размера на дължимите митни задължения по неприключилия режим "транзит" превозвачът "Абел сервиз", гарантиращата асоциация АЕБТРИ и получателят на стоката ДАТ инженеринг 2000"-ООД са уведомени за представяне на доказателства за приключване на режима, респективно за доброволно изпълнение на възникналите задължения, като в последствие на осн. чл. 211 от ЗМ е издадено процесното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, с което превозвачът, получателят и гарантиращата агенция са задължени да заплатят солидарно сумата 9 738 лв., включваща 2 866 лв. мито и ДДС в размер на 6 872 лв., ведно с лихвата върху тези суми, считано от момента на възникване на задължението - 21.06.2001 год. до окончателното заплащане на сумите. По изложените по-горе мотиви градският съд е приел, че този извод на митническия орган е в противоречие със закона по отношение на получателя и гарантиращата асоциация, и правилен и законосъобразен по отношение на превозвача. Настоящата инстанция намира тези негови констатации за правилно и в съответствие с фактите по делото и закона. В касационната жалба на "Абел сервиз" - ООД основно се правят оплаквания против самото ППСПДВ, а не против решението на градския съд в обжалваната му част, което е предмет на касационно разглеждане. Макар и по-кратки основните оплаквания на касатора се свеждат до това, че градският съд не е вникнал в данните по делото и неправилно е приложил закона. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗМ режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без подлежат на мерките на търговската политика. Според алинея втора на чл. 97 от същия закон, превозът се осъществява под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975год. когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл. 98, ал. 1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а алинея втора разпорежда, че митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършен редовно. Неизпълнението на задължението за представяне на стоката в получаващото митническо учреждение е основание за ангажиране на отговорността на съответните лица, в това число и на превозвача по смисъла на чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗМ. Доколкото в съдебната практика са съществували определени противоречия по тези въпроси, за уеднаквяване на същата ВАС се е произнесъл с ТР № 3 от 2003 г., с което е прието, че чуждестранните стоки, движили се под режим транзит, следва да бъдат представени пред митническите органи от лицето, което ги е въвело на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане до определеното от митническите органи място. В разпоредбите на ППЗМ е регламентирана процедурата, която следва да бъде изпълнена, за да бъде освободен превозвачът от отговорност, като същата приключва с поставянето на митнически печат и подпис върху ТИР-карнета. В хода на извършената проверка от митническите органи е установено, че стоката не е представена в получаващото митническо учреждение, като поставените подпис и печат върху карнета не са на митнически служител. Доколкото изпълнението на процедурата по приключване на карнета е положителен факт с благоприятни последици за превозвача, в негова тежест (а не на митническия орган, който твърди отрицателен факт) е да докаже настъпването на този факт. В случая по делото по искане на друга страна е била допусната съдебно-графологическа експертиза, като вещото лице е депозирало заключение, че щемпелът и подписа върху ТИР-карнета не са на митническия служител Ивайло Георгиев Вълчев. В касационната жалба се прави оплакване, че вещото лице е извършило проверката върху негодни обекти за анализ, тъй като не му е бил представен оригинал, но това заключение не е било оспорено от касатора "Абел сервиз". Неоснователно е и оплакването, че е следвало да бъде ангажирана отговорността на водача на транспортното средство. От данните по делото е видно, че като титуляр на режима "транзит" е вписан превозвачът "Абел сервиз", а по силата на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ титуляр на режима е лицето, за сметка на което е извършено декларирането. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице законовите условия за ангажиране отговорността на превозвача и след като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, градският съд е постановил едно правилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Решението на градския съд е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта му относно отмяна на ППСПДВ в частта му за ангажиране на отговорността на АЕБТРИ. Основното оплакване на касатора РМД - София против тази част от решение е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че понятието "в рамките на възможното" няма легална дефиниция, а предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1 от Договора между ГУ "Митници" и АЕБТРИ изпращането на съобщение за доброволно изпълнение до превозвача следва да се разглежда като действие в рамките на възможното. Направеното оплакване е неоснователно. Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. В тази връзка в т. 2 на цитираното по-горе ТР № 3/2003 г. е прието, че с императивна правна норма е въведена поредност при търсена на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица и едва след изчерпване на тези възможности могат да ги търсят от гарантиращата асоциация. Посочено е още, че предвид липсата на законово определение преценката за това дали са предприети действия в рамките на възможното по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР преценката следва да се извършва за всеки един конкретен случай. Предвид данните по настоящето дело изводите на първоинстанционния съд, че такива действия не са извършени от митническия орган, се явяват правилни и обосновани. Позоваването на сключения договор между ГУ"Митници" и АЕБТРИ е неоснователно, доколкото постигнатата уговорка между страните противоречи на международен акт, имащ силата на закон. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,