Решение № 5849 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2016 г.

Решение № 5849 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. К., от гр. В., чрез пълномощника му - адв. Караиванова, против решение № 1576/13.07.2016 г. по адм. дело № 3063/2015 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК- СИР, гр. В., чрез пълномощника му - юрисконсулт Асенова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: К. И. К., редовно призована, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на С. К. К., против Заповед № ДК-02-СИР-17/23.09.2015 г. на началника на РДНСК-СИР, с която, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка и пристройка към стопанска постройка в ПИ 10135.4508.127 - Парк-паметник "Вл. Варненчик", р-н "В. В.", гр. В. Според съда заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. От съвкупната преценка на доказателствата са изведени изводи, че за строеж: "Надстройка и пристройка към стопанска сграда в ПИ 10135.4508.127" на р-н "Вл. Варненчик, гр. В., извършен от С. К. К. през 1996 г., липсват строителни книжа, което го прави незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, респ. са налице основания за премахването му, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Анализирани са условията за търпимост на строежа по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./, като е прието, че в случая не е налице търпим строеж, тъй като той не е бил допустим по разпоредбите които са действали по време на извършването му, както и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Отчетено е, че няма висяща процедура и издаден акт за узаконяване на строежа по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ и по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./, които да възпрепятстват премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на фактите съдът е приложил правилно материалния закон. По делото не е било спорно, че извършеното от касатора пристрояване и надстрояване към стопанската му постройка в ПИ 10135.4508.127, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито извършителят не разполага. При липса на строителни книжа, каквито се изискват по чл. 55 ЗТСУ (отм.), респ. по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежът се явява незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за премахването му със заповед на компетентния орган по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, вр. с § 126, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./. Спорни са били наличието на условията за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, а не по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./, както е прието от съда, предвид данните по делото, че строежа е реализиран през 1996 г. / виж декларация от 22.12.1998 г. на С. К. към адм. преписка/. Правилен е извода на съда, че тези условия не са налице предвид установените данни, че строежа не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването му, както и по ЗУТ. Данните са, че към 1996 г., когато е извършен строежа, имота е бил земеделски с предназначение - лозе, за който не е имало одобрен ПУП - ПРЗ, предвиждащ възможност за такова строителство. С РС № 22/20.10.1995 г. на гл. архитект на кметство "Владиславово" при община-В., на касатора е разрешено изграждане на едноетажна стопанска постройка от 35 кв. м., в имот 379б по кадастралния план, която отговаря на изискванията за строителство върху такава земя по чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм. - ред. Д. в. бр. 48/1985 г./. Към 1996 г., когато е извършено процесното строителство, това е било възможно въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, устройствен план или чрез застроително решение, изработени и одобрени за цялото землище или част от него, а когато такива липсват, застрояването е възможно въз основа на скица - копие от кадастралния план, съдържащо данни за наличните сгради и съоръжения в съседни имоти, както и необходимите коти и хоризонтали - чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделски земи (отм.), вр. с чл. 108, т. 1 ППЗТСУ /отм. -ред. Д. в. бр. 2/1996 г./, вр. с чл. 246, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). От заключенията на двете - първоначална и допълнителна СТЕ е установено, че към 1996 г. е налице действащ ПУП - план за регулация на Западна промишлена зона, одобрен със заповед № 1308/10.08.1963 г., с който територията в обхвата на този план е отредена за "работнически спортен комплекс". Заключенията не съдържат отговор дали процесния имот е попадал в тази територия и в обхвата на този план, поради амортизация на графичната му част. За да се извърши строителство обаче, е била необходима промяна на предназначението на имота за неземеделски нужди, по искане на собственика на земята за определяне и утвърждаване на строителна площадка до Комисията за земеделските земи, която се произнася с решение, при наличие на утвърден генерално-застроителен план или парцеларен план - чл. 17, 18 и 24 от Закона за опазване на земеделските земи / Д. в. бр. 35/1996 г./, каквато процедура в случая няма данни да е извършвана. Без промяна предназначението на земеделската земя в тях се е разрешавало строителство, свързано с ползването на земята на: стопански сгради и на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собственика на земята /чл. 2, т. 1 и 2 Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.), но не и на сгради за офис нужди, каквото е предназначението на процесната пристройка и надстройка. От изложеното следват изводите които са направени и от решаващия съд, а именно, че строежа е недопустим към 1996 г., когато е извършен. Той е недопустим и по сега действащия ЗУТ, предвид влезлия в сила ПУП от 2001 г., с който е одобрен Паркоустройствен и регулационен план с указан начин на застрояване, по който част от ПИ 10135.4508.127 попада в УПИ IX, кв. 5 - "за Търговски комплекс", заедно с други имоти, а друга част от него в улица - за разширение на бул. "Я. Х.". При недопустимост на строежа, въпреки, че е бил деклариран за узаконяване пред одобряващите органи, с декларация от 22.12.1998 г., същия не отговаря на първите две условия за "търпимост" по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, от което следва, че не е търпим строеж. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на касатора за наличие на търпим строеж, в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Съдът е приел, че няма данни за висяща процедура по узаконяване, приключила с издаден АУ, на основание § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ или § 127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./ Изводите са правилни. По делото е установено, че по декларацията на касатора от 22.12.1998 г., подадена на основание § 27 ПЗР на ЗИДЗТСУ / Д. в. бр. 79/1998 г./, отм. са проведени някои действия от органа, представляващи част от процедурата по узаконяване, но в срока за произнасяне липсва издаден акт за узаконяване по § 27, респ. по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ. Налице е и заявление от касатора до гл. архитект на р-н "Вл. Варненчик", от 21.11.2014 г., с която оттегля молбата си за узаконяване от 22.12.1998 г. като моли производството по нея да бъде прекратено. Към датата 21.11.2014 г. е налице влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване на процесния строеж, поради непроизнасяне в срок от органа и липса на жалба срещу него. Влезлият в сила мълчалив отказ за узаконяване на строежа и това, че не е търпим, правят оспорената заповед законосъобразна. Като е достигнал до същите изводи, макар и с други мотиви, съдът е постановил правилно решение което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение