Решение № 15309 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 600/2013 г.

Решение № 15309 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 600/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдул Салам Махмуд Уатуат, гражданин на Ливан, против решение № 6531 от 30.11.2012 г. по адм. д. № 8055/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 599/10.08.2012 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Твърди, че съдът не е обсъдил изтъкнатите лични причини на молителя да напусне страната си по произход, а именно - наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода, поради факта, че е сменил религията си. Завръщането си в Ливан счита за невъзможно, поради това, че ще бъде измъчван в затвор и най-вероятно убит. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Фактът, че смяната на религията от ислям на християнство, не е била приета от семейството на касационния жалбоподател и от мюсюлманска организация в Ливан, не доказва истинността на заявения страх от отмъщение на верска основа. Липсват доказателства за въоръжен конфликт в родината му или наличие на тежки посегателства. Направените възражения в жалбата са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Абдул Салам Махмуд Уатуат, гражданин на Ливан, против решение № 599/10.08.2012 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на ливанския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че в мотивите на административния акт са обсъдени всички факти, съобщени от жалбоподателя за личното му положение, както и за обстановката в Ливан, относими към основанията за статут в Република България, като правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Кредитирана е и справка на Министерство на външните работи според която в страната няма данни за наказателно преследване срещу лица, които са сменили религията си. Конституцията и законите на Ливан защитават религиозната свобода. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се установява в Ливан да е налице въоръжен конфликт, при който мирното население да е подложено на безогледно насилие. Терористичните атаки, доколкото ги има са по-скоро с инцидентен характер. Мирното население, макар че потенциално може да пострада от тези прояви на тероризъм, като цяло не е заплашено ежедневно, а и в страната съществуват достатъчно места, където няма нападения и където би могло да се живее спокойно, включително и в гр. Бейрут. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Ливан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Основният си мотив за напускане на Ливан търсещият закрила е обосновал със страха си от преследване и от физическо посегателство върху личността му поради факта, че е сменил мюсюлманската вяра с християнска. В конкретния случай правилно и мотивирано първоинстанционният съд е цитирал справка с вх. № 01-4194/13.08.2012 г. на ДАБ при Министерски съвет, Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" относно положението на християните в Ливан, както и отношението към хората, които са сменили мюсюлманството с християнство. В справката изрично е записано, че не са открити данни за наказателно преследване спрямо лица, които са сменили религията си от ислям в християнство, както и че няма данни за религиозни затворници или задържани лица, заради своята религиозна принадлежност. Конституцията и другите закони в Ливан защитават религиозната свобода и правителството като цяло изпълнява този принцип. Абдул Салам Махмуд Уатуат твърди, че след като е сменил вярата си, не е бил добре приет от семейството си, както и че е бил викан от мюсюлманската организация "Ал Джамия Ислямия". На срещата представители на организацията настоявали Уатуат да се върне към религията си, но той отказал да ги послуша. През 2009 г. по-големият му брат също се опитал да го убеди да се върне към исляма. Въпреки отказът му да ги послуша, от 2008 г. до момента на напускане на страната по произход, чужденецът е живял в Ливан като върху него не е оказвано насилие, не е бил бит, не е бил съден или осъждан. Той твърди, че е напуснал Ливан поради страх от насилие от организацията. Съгласно същата справка на ДАБ при МС няма данни групировката "Ал Джамия Ислямия" да преследва хора, променили религията си. Правилно съдът е приел извода за недостоверност на изложения страх от преследване. Като основание за това е посочил, че оспорващият е бил покръстен през 2008 г. и в продължение на близо три години е живял, без да има особени проблеми там. По неговите думи, никой не го спирал да осъществява религиозни ритуали, като посещение на църковни служби. Същият не е крил, че е християнин и не се налагало тайно да изповядва религията си. Ако е имало някакви заплахи, през този тригодишен период е имало достатъчно време за осъществяването им. Поради това, че не са налице основания за приложение на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, правилно административният съд е отхвърлил жалбата в тази част. Правилно съдът е посочил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на ливанския гражданин по чл. 9 от ЗУБ. От данните на бежанската история е видно, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ливан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Кандидатът не се е занимавал с политика, не е бил чл. на групировка в Ливан, не е влизал във взаимодействие с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид представените официални справки с вх. № № 2712/21.05.2012 г. и 01-4320/22.08.2012 г. за обстановката в страната на Държавната агенция за бежанците при МС. Същите са актуални, поради което и информацията съдържаща се в тях като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти и след като прецени доводите на страните намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Абдул Салам Махмуд Уатуат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,