Решение № 1917 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2012 г.

Решение № 1917 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на: Севастия Георгиева Евтимова от гр. Дупница, чрез пълномощника й Григор Евтимов Григоров; Боряна Георгиева Иванова от гр. Кричим; Лиляна Георгиева Златанова от гр. София, чрез пълномощника й Ивайло Владимиров Златанов; Георги Венциславов Пенев от гр. София и Люба Венциславова Карадачка от гр. Кюстендил, срещу Решение № 10996 от 08.08.2012 г., постановено по адм. дело № 8670/2000 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба на Севастия Евтимова, към чието съдържание и форма са се присъединили всички останали касатори, се сочат отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се съдържат твърдения за нищожност и недопустимост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, а алтернативно - отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът - Министърът на земеделието и храните не взема становище. Заинтересованата страна - "Космосс" ООД, чрез пълномощника си адв. Ю. Сапунджиева мотивира становище за неоснователност на касационните жалби. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Севастия Георгиева Евтимова, Боряна Георгиева Иванова, Лиляна Георгиева Златанова, Магдалена Райчова Пенева (починала в хода на процеса), Георги Венциславов Пенев и Люба Венциславова Карадачка против мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по тяхно заявление вх. № РИ-94-00-714 от 08.04.1998 г. за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). За да постанови този резултат съдът е приел, че имотът, за който се претендира обезщетението представлява земеделска земя - нива от 7.2 дка, находяща се в землището на с. Яхиново, м. "Лъката", която е била възстановена в реални граници на жалбоподателите с влязло в сила Решение от 09.11.1995 г., постановено по гр. д. № 712/1995 г. от Районен съд Дупница, съответно Решение № Я-120 от 11.01.1999 г. на Поземлената комисия. Приел е още, че построените в имота сгради са били отчуждени по ЗТПС (отм.) и за тях е било определено и изплатено обезщетение с Решение от 02.10.1961 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че претенцията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е неоснователна, мълчаливият отказ на административния орган - законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът от първата инстанция е събрал в пълен обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и правилно е приложил материалния закон. В случая Севастия Георгиева Евтимова, Боряна Георгиева Иванова, Лиляна Георгиева Златанова, Магдалена Райчова Пенева (починала в хода на процеса), Георги Венциславов Пенев и Люба Венциславова Карадачка са заявили пред МЗГАР (сега МЗХ) претенция за обезщетяване по реда на специалния реституционен закон - ЗОСОИ, с жалба вх. № РИ-94-00-714 от 08.04. и от 17.12.1998 г. (л. 30 и л. 12 от делото), в качеството им на наследници на Георги Костадинов Пенев - поч. 1958 г., бивш жител на гр. Дупница. В жалбата си твърдят, че техният наследодател е притежавал селскостопански имот в землището на с. Яхиново, м. "Барата", в който се е намирало единственото му жилище с пристройка и други селскостопански сгради (подробно описани в жалбата), "отнети неправомерно" - "принудително отчуждени по Закона за ТПС". От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства действително се установява, че процесният имот е бил одържавен през 1957 г. по реда на ЗТПС (вж. л. 17-18, л. 20), като срещу притежаваните от Пенев 65 дка земеделска земя, първа категория той е получил, по реда на ЗТПС в замяна, общо 195 дка земя, трета категория (л. 18). Установява се също, че замяната е била оспорена пред съда (л. 48 и л. 54), който с Решение от 23.03.1957 г. и от 02.10.1961 г. е изменил Решението на ТПС-Комисия при ОНС с. Яхиново от 20.02.1957 г., като е разпоредил срещу отстъпените 65 дка земеделска земя I категория Г. Пенев да получи 130 дка ниви, III категория и ТКЗС с. Яхиново да му изплати обезщетение за подробно изложените в мотивната част на решението и в експертизата по делото подобрения (сгради и насаждения, описани в заключението на вещото лице по дело № 503/1957 г. - л. 49-52) общо в размер на 27 962 лева. След влизане в сила на съдебния акт е бил съставен акт за държавна собственост № 620 от 01 юли 1963 г. (л. 56, 58), придружен от подробен списък на сградите, станали собственост на ДЗС Ст. Димитров към датата 31.03.1963 г. Със заповед № 60-00-0024 от 02.06.1993 г. на министъра на финансите, на основание чл. 88 от Наредбата за държавните имоти (НДИ - отм.) и чл. 28 от ЗСПЗЗ, е разпоредено отписването от актовите книги за държавна собственост и да се предадат на ТКЗС "Дупница" имотите, описани в списъка към АДС № 620/1963 г. (и № 763/1965 г.), представляващи административни сгради и други постройки, без имотите на общината (л. 59). С Решение на Дупнишкия районен съд, влязло в сила на 09.11.1995 г., постановено по гр. д. № 712/1995 г., е възстановена, в полза на наследниците на Г. Пенев, собствеността върху 7200 кв. м земеделска земя, находящи се в м. "Лъката", землището на с. Яхиново в реални граници. При тази фактическа установеност изводите на тричленния състав са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от настоящия петчленен състав. От една страна принцип на реституцията по ЗВСОНИ е да се връщат имоти само ако собствениците не са били реално обезщетени чрез заплащане на парична равностойност или с друг равностоен недвижим имот, а от друга - право на обезщетение по реда на реституционния закон - ЗОСОИ - имат собствениците, или техните правоприемници, от които са били отчуждени имоти по един от изчерпателно изброените в чл. 1 и чл. 2 на ЗВСОНИ закони или тези имоти са били завзети не по установения в закона ред. Конкретният случай не попада в приложното поле на ЗВСОНИ, нито в това на ЗОСОИ, тъй като имотът на наследодателя на касаторите е бил отчужден по законоустановен ред - по реда на ЗТПС и собственикът е получил земеделска земя в замяна, както и парично обезщетение за подобренията в него (сгради и насаждения). При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намери, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав