Решение № 3009 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2016 г.

Решение № 3009 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Н. К. от гр. Б., ж. к. "Б. М.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., чрез процесуален представител, против решение № 410 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1347/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 0000003383/24.06.2009 г., издаден от орган по приходите при община Б., потвърден с решение № 94-01-20476/1/01.07.2015 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" ("МПДТР") при община Б., в частта досежно установените задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г. за притежавания и деклариран от жалбоподателката недвижим имот - жилище (апартамент) № 82, находящ се в гр. Б., ж. к. "Б. М.", бл. ..., вх. ..., ет. .... По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Касаторката сочи, че установените с АУЗД вземания за ДНИ и ТБО за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. към датата на издаване на решението на директора на Дирекция "МПДТР" (01.07.2015 г.) са погасени по давност. Изложените в тази насока твърдения обективират възражение за приложимост на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК към производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Отделно от това, касаторката възразява срещу започналото принудително изпълнение, т. к. актът не е влязъл в сила, а по аргумент от чл. 171, ал. 1 ДОПК установените с него задължения са погасени по давност. Ответната страна - директор на Дирекция "МПДТР" при община Б., чрез юрк. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения: За да отрече основателността на оспорването, с което е бил сезиран, първоинстанционният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания АУЗД в частта, с която за периода от 2006 г. до 2008 г. в тежест на жалбоподателката са установени задължения за ДНИ и ТБО в размер на 294.02 лв. - главница и 261.33 лв. - изчислена към 24.06.2009 г. лихва, за притежавания от Р. Н. К. недвижим имот - жилище - апартамент № 82, находящ се в гр. Б., ж. к. "Б. М.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ с декларация вх. № 8338 БМ/18.05.1998 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно представените заповеди на кмета на община Б. за оправомощаване на издателя на акта - служител на общинската администрация, с правата и задълженията на орган по приходите по смисъла на основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в изискуемата формата (при съобразяване на мотивите в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. ОСГК на ВС) и при наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Преценена е за неоснователна защитната теза на К., основаваща се на факта на изтекла погасителна давност на вземанията за ДНИ и ТБО за релевантните години. Позовавайки се на текста на чл. 171, ал. 1 ДОПК съдът е формирал извод, че с издаването на процесния АУЗД № 0000003383 от 24.06.2009 г. давността за задълженията за периода 2006 г. - 2008 г. е прекъсната, поради което същите са дължими. Съдът е приел за неустановена и втората хипотеза на чл. 172, ал. 2, изр. 1-во ДОПК, т. к. давността е била прекъсната с предаването на вземанията за принудително им изпълнение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационната жалбоподателка за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Оплакването е формално и бланкетно, конкретни доводи не се сочат. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Оспореното решение е постановено при правилно приложения на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, като мотивите му се споделят от настоящия състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, подробно обсъдени в решението. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че оспореният АУЗД № 0000003383/24.06.2009 г. на инспектор в Дирекция "МПДТР" е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Действително в акта не са посочени задълженията за ДНИ и ТБО по периоди, но това е сторено в решението на директора на директора на Дирекция "МПДТР" при обжалването на акта по административен ред. Правилно съдът е съобразил мотивите на приложимото за случая ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред, което в случая е сторено. Несподелима е тезата на касаторката, че установените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са били погасени по давност още преди постановяване на решението на директора на Дирекция "МПДТР". Поддържаните доводи очевидно сочат, че жалбоподателката обвързва срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задълженията с момента на издаване на решението на директора на дирекция "МПДТР" (01.07.2015 г.), с което неправилно се домогва да докаже, че е изтекъл преклузивният срок за упражняване на правомощията на приходната администрация за образуване на производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Тези възражения не намират нормативна подкрепа по следните съображени: . Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК (в приложимата редакция), не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Задължението за ДНИ възниква с придобиване на имота, установява се въз основа на декларирането му пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично. Не съществува задължение за данъчнозадълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка или ТБО върху притежавания недвижим имот за съответния данъчен период. Веднъж възникнало и установено, то се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената декларация "замества" декларациите за следващите календарни години. В случая релевантна е датата на издаване не на решението на горестоящия административен орган, а на АУЗД. Към момента на издаване на акта не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК, преклудиращ възможността на органа да образува производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2006 г. - 2008 г. Издаденият на 24.06.2009 г. акт законосъобразно обхваща периода 2006 г. - 2008 г., т. к. петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК изтича както следва: за задълженията за 2006 г. - на 31.12.2011 г.; за задълженията за 2007 г. - на 31.12.2012 г.; за задълженията за 2008 г. - на 31.12.2003 г. Нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се тълкува и във връзка с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 с. з. относно погасителната давност, по силата на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Касаторката оспорва изводите на съда в контекста на възражението й, че определените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО за 2006 г, 2007 г. и 2008 г. са погасени по давност. Обоснована и съответна на закона е преценката на съда, че приложими към въпроса за давността по отношение на установените с АУЗД задължения са правилата на ДОПК. По силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 на същия законов текст е уредена абсолютната погасителна давност - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, както и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва - чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4. Видно от предписанието на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. При тази законова регламентация правилен е изводът на решаващия съд, че към датата на издаването на АУЗД задълженията за процесния период не са погасени по давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК и правомерно са били предмет на производство по установяване на задължения за данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла при издаване на обжалвания акт, включително по отношение на най-старите обхванати от него задължения за 2006 г., за които срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е следвало да изтече на 31.12.2011 г., но актът е издаден преди тази дата (на 24.06.2009 г.), с което давността е прекъсната. Що се отнася до възраженията за изтичане на предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК 10-годишна абсолютна погасителна давност, то същите, по аргумент от чл. 173, ал. 2 ДОПК, следва да се заявят в рамките на изпълнителното производство. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3-то ДОПК в полза на община Б. следва да бъде присъдена сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,