Решение № 6560 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Г. А. и Л. М. А., чрез адв. Славов, срещу решение 2136 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело 2311/2024г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед КС-225А-11/ 22.07.2024 г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на район Аспарухово при Община Варна не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед КС-225А-11/ 22.07.2024 г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна , с която на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж стоманобетонна плоча с дължина около 11м, ширина около 8м и дебелина около 0,30м, обща приблизителна площ от 90кв.м., изграден в имот с идентификатор 10135.5401.3050 по КК на гр. Варна, район Аспарухово. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден м.06.2023г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че процесния незаконен строеж, подробно описан в оспорената заповед, отговаря по местонахождение и параметри на разпоредения такъв за премахване, както и че е изграден без изискуемите строителни книжа в неурегулиран имот,т.е. изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва, че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Съдебно техническата експертиза, приета без оспорване по делото установява по безспорен начин, че в североизточната част на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3050 е изпълнен нулев цикъл на строеж, с размери 9,00/ 10,50м. и площ 94,50 кв. м., включващ подземното ниво и видими фусове от армировка за 8 броя колони / като част от тях са изрязани/, като е изпълнена и подземната част на ВиК инсталация. Описанието отговаря на характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не е част от издаденото предходно Разрешение за поставяне на преместваем обект , тъй като за изграждане на метална или дървена конструкция, фусове не се поставят, а се слагат планки, които се анкерират. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,