Решение № 5730 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2010 г.

Решение № 5730 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, подадена чрез ст. юрк. Цветан Цанков, срещу решение № 1709/3.08.2010 г. по адм. дело № 211/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, III състав, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 051/28.12.2009 г. на Кмета на Община Варна, с който в тежест на "Авъланш" ООД - гр. Варна са установени задължения за такса за битови отпадъци за 2007 г. в размер на 2 613,26 лв., такса за битови отпадъци за 2008 г. в размер на 11 161,82 лв. и лихви в общ размер 557,56 лв. и е върната преписката на Кмета на Община Варна за произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Авъланш" ООД - гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е основателна. За да постанови решението, съдът е установил следното: Имотът, за който са установени задълженията, има характер на нежилищен, собственост е на дружеството /ответник по касация/, считано от 12.07.2007 г., като е придобит за сумата 1 500 000 евро, чиято левова равностойност са 2 933 745 лева, декларирани от дружеството като отчетна стойност на имота в подадената на 21.08.2007 г. декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Безспорно е установено, че през процесните години имотът попада в строителните граници на населеното място - гр. Варна, Промишлена зона "Метро", която от своя страна е включена в районите, в които общината организира услугите по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на отпадъците в депа, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По тези съображения, и на основание чл. 11, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на имот, попадащ в строителните граници на населеното място, и данъчно задължен за данък върху недвижимите имоти по чл. 11 от ЗМДТ, дружеството дължи и такса за битови отпадъци в пълен размер. Предназначението на имота е без значение за възникване на тези задължения, доколкото безспорно е установено, че същият се намира в строителните граници на гр. Варна. Имотът не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Съобразно решенията на Общински съвет - Варна за определяне на размера на ТБО отпадъци за 2007 и 2008 г., във връзка с упражняване на правомощията му по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, основата, върху която се изчислява таксата е отчетната стойност на нежилищните имоти. При определяне на отчетната стойност на имота в качеството му на ДМА, приложение намира СС 16 - Дълготрайни материални активи. Съдът е приел, че отчетната стойност може да е различна от декларираната първоначално, или след придобиването да са настъпили промени в първоначалните данни, които не са декларирани в съответния срок. Прието, че по преписката не са налице доказателства, въз основа на които органът е установил, че отчетната стойност на имота е 2 992 445 лева, или начина, по който тази стойност е определена от самия орган, както и евентуалната дата на настъпване на изменението в отчетната стойност. Съобразно изложеното, съдът е обосновал извода, че оспореният административен акт е необоснован в частта, в която за основа за определяне на ТБО за 2007 и 2008 г. е определена отчетна стойност в размер на 2 992 445 лева, и съответно незаконосъобразно са определени задълженията за ТБО като спрямо тази стойност са приложени установените размери на таксата за съответната година. Наред с горното съдът е констатирал и противоречие между мотивите на акта и диспозитива му по отношение на установените задължения за лихви. В констатациите по години, органът е посочил, че предвид разпоредбите на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ лихви не се доначисляват. Липсват обаче констатации за начислени лихви, както и данни за датите на внасяне на посочените в таблицата начислени от проверяваното лице суми за ТБО. От приложените към акта доказателства не може да се установи начина на определяне на лихвите, основата върху която са определени, приложения процент, както и периода, за който са начислени. По тези съображения, съдът не е в състояние да провери законосъобразността на установеното задължение за лихви, като в тежест на административния орган е да докаже фактите и обстоятелствата, въз основа на които е определил допълнителните задължения за собственика на недвижимия имот. С оглед изложеното, АС-Варна е отменил процесния АУПДВ и е върнал преписката на Кмета на Община Варна за произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е неправилно. С процесния АУПДВ на "Авъланш" ООД е доначислена ТБО за 2007 г. в размер на 2 613,26 лв. и за 2008 г. - 7993,38 лв. В акта е посочено, че е извършена проверка в счетоводните регистри на дружеството, при която са установени несъответствия с декларираните данни, а именно отчетната стойност на имота по декларацията по чл. 17 от ЗМДТ е посочена като 2 933,745 лева, а по счетоводни данни - 2 992 445 лева. Настоящият състав на ВАС намира, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на цитираните разпоредбите на ЗМДТ следва изводът относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. В тежест на съответната община, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса услуги. В този смисъл, тя трябва да установи, че имота на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определените видови услуги. Касаторът поддържа, че неправилно административният съд е приел, че по делото не са налице доказателства, въз основа на които органът е установил, че отчетната стойност на имота е 2 992 445 лева, или начина, по който тази стойност е определена от самия орган, както и евентуалната дата на настъпване на изменението в отчетната стойност. В тази връзка с касационната жалба са представени писмени доказателства - копие от оборотна ведомост на "Авъланш" ООД за 2007 г. и 2008 г., копие на счетоводен баланс на дружеството за 2007 г. и 2008 г., копие на аналитична оборотна ведомост по сметка 201-земи за 2007 г. и 2008 г., които се явяват допустими с оглед разпоредбата на чл. 219 от АПК и са във връзка със спорните факти и изложените касационни основания за нарушаване на материалния и процесуалния закон. В конкретния случай непопълването на делото с относими доказателства за спорните факти е в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 171, ал. 4 АПК от съда при разглеждане на делото. Цитираният текст предвижда задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В съдебното производството по административни дела по чл. 9, ал. 3 АПК е въведено служебно начало, което задължава съдът да участва активно в събиране на доказателствата по делото. Съдът още в първото по делото заседание е следвало да укаже на страните, че следва да представят доказателства в подкрепа на твърденията си и като не е направил това е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Поради това Върховният административен съд, I А отделение, намира за основателна касационната жалба, а решението на АС-Варна като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК от съда, да се вземат предвид представените към касационната жалба писмени доказателства. Съдът следва да изясни въпроса относно дължимостта на ТБО за процесните имоти, като установи кои услуги са предоставяни общината касаещи процесния имот и съответно дали действително са предоставяни. След изясняване на фактическата обстановка съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, като извърши преценка на тяхната допустимост и относимост и съответно формулира конкретни правни изводи. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,