Решение № 7771 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2013 г.

Решение № 7771 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4783/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Превозвача Бибич, Хърватска, срещу Решение № 15 от 15.02.2013 г. постановено по адм. д. № 381/2012 г. от Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 8000-0524/23.08.2012 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 545/22.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя направеното от първостепенния съд тълкуване на чл. 41 от Конвенция ТИР е неправилно и в грубо нарушение на буквата и смисъла на Конвенцията. Счита, че по отношение на него, като превозвач, стоките са безвъзвратно загубени при форсмажорни обстоятелства. Касаторът моли за цялостна отмяна на решението, както и за отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница - Свиленград чрез пълномощника си юриск. Зафирова я оспорва в депозирана писмена молба по делото от 19.11.2013 г. с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Превозвача Бибич, Хърватска, срещу Решение № 8000-0524/23.08.2012 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 545/22.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", за определено митническо задължение 12 194.56 лв. мито и 53 249.57 лв. ДДС и лихви поради неприключване на транзитна операция за стоки - 21, т. меден кабел. В мотивите на решението е установено въз основа на доказателствата по делото, че на 28.01.2012 г. на МП Капитан Андреево е била задействана транзитна операция под покритието на Карнет ТИР № XZ68559685 с титуляр Превози "Бибич" Дражен Бибич- Хърватска, с декларирано получаващо митническо учреждение Калотина и държава на получаване Република Хърватска; определен срок за извършване превоза на стоките- 3.02.2012 г. След като с две писма- първото от които от 28.02.2012 г., а второто- от 8.05.12 г. титуляра на карнета ТИР е уведомен за непредставянето на доказателства за приключване на транзитната процедура, с писмо вх. № КА- 4414- 0213/19.06.2012 г. в Митница Свиленград е постъпила информация от титуляра на карнета ТИР, че превозното средство, ведно със стоките в него, са откраднати на територията на РБългария с приложени към молбата доказателства за започнало досъдебно производство. При тези данни, митническите органи са приели, че стоката е отклонена от митнически надзор и на основание чл. 203, т. 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. е възникнало вносно митническо задължение за Превози "Бибич" Дражен Бибич- Хърватска и за АЕБТРИ. Издадено е обжалваното Решение на Началник митница Свиленград, с което е определен размера на възникналото на 28.01.2012 г. вносно митническо задължение по неприключен карнет ТИР № XZ68559685, а именно- 65 444.13 лв., от които мито 12 194.56 лв. и ДДС- 53 249.57 лв., като Превози "Бибич" Дражан Бибич- Хърватска е посочен за длъжник за заплащането му, разпоредено е вземането му под отчет и е определен 10-дневен срок за заплащане на задължението, считано от датата на получаване на решението. По-нататък в мотивите си съдът е съобразил, че с решение № 545/22.10.2012 г. Директорът на Агенция "Митници" е потвърдил изцяло решението на Началника на Митница Свиленград. При произнасянето си по съществото на спора, решаващият съд е приел, че спорният въпрос по делото се свежда до това представлява ли кражбата на 21, т. меден кабел основание за отпадане на отговорността за заплащане на митническото задължение по неприключената транзитна операция. В тази връзка е посочил, че е ирелевантно за правилното решаване на спора при какви обстоятелства е извършена кражбата, респективно без значение са и фактите и обстоятелствата около образуваното досъдебно производство № 17/12 г., пр. пр. № 710/12 г. на СГП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК с продължило разследване по обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, в което на Миленко Бенко в съучастие като съизвършител с други лица е повдигнато обвинение. В този контекст, административният съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че като не е спрял административното производство до приключване с окончателен акт на производството по пр. пр. № 710/12 г. на СГП, административният орган е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наред с това, административният съд е приел, че решението е постановено и в съответствие с материалния закон, като е счел, че по отношение на процесната транзитна операция разпоредбата на чл. 41 от КТИР не може да намери приложение-противозаконното отнемане на превозното средство, ведно със стоките в него, не представлява форсмажорно обстоятелство. Съдът е възприел тезата на жалбоподателя, че престъпното посегателство по отношение на стоката и МПС е непредвидимо събитие, но е приел, че непредвидимостта на последното не е достатъчна за квалифицирането му като форсмажорно такова, доколкото с настъпването му е застрашена единствено имуществената сфера на дружеството- жалбоподател. Наред с това, съдът е приел, че в резултат на извършената кражба не може да се приеме, че стоката е безвъзвратно загубена. Извършено е позоваване на текстове от ППЗМ за това в кои случаи се смята безвъзвратно загубена, както и на чл. 206, § 1 от Регламент ЕИО № 2913/92 г., съгласно който безвъзвратно изгубена е всяка стока, чиято употреба е станала невъзможна за когото и да е. Решението е правилно. Между страните по делото не се спори, че при извършване на транзитна операция за превоз на стоки до Хърватска, на територията на Република България, моторното превозно средство, с което е бил осъществяван превоза на стоките, а именно товарен влекач марка "МАН" с рег. № КТ 280 СN ведно с пет броя рула меден кабел, са били противозаконно отнети. Пред настоящата инстанция е представена присъда по нохд № 304/13 г., с която Миленко Бенко е признат за виновен за това, че на 2.02.2012 г. в съучастие с Паскал Димитров Атанасов (помагач), Махмуд Вармаз и други неустановени лица (помагачи) е присвоил чужди движими вещи, в това число товарен влекач марка "МАН" с рег. № КТ 280 СN и ремарке марка "Шмиц", собственост на "Бибич Транспорти", гр. Кутина, хърватска, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява; пет броя рула с навит плътен цилиндричен профил от електролитен меден проводник с общо тегло 21 273 кг. на стойност 369 600 лв., връчени в това му качество на 26.01.2012 г. и поверени му да ги пази- престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Софийският апелативен съд, с Решение № № 463 от 20.01.13 г. по внохд № 839/13 г. е потвърдил отговорността за длъжностно присвояване, като е намалил срока на наложеното наказание, а с Решение № 233 от 11.09.14 г. по нд № 557/14 г. е оставил в сила решението на САС. В случая няма спор както досежно факта, че транзитната операция не е завършена, така и по отношение на обстоятелството, че непредставянето на стоките в получаващото митническо учреждение се дължи на настъпила по време на превоза им кражба. Спорът в разглеждания казус се свежда до приложението на чл. 41 от конвенция ТИР, според който, когато се установи по задоволителен за митническите органи начин, че стоките, изброени в манифеста на карнета ТИР, са унищожени или безвъзвратно загубени при ПТП или при форсмажорни обстоятелства или липсват поради причини, дължащи се на тяхното естество, дължимите при нормални обстоятелства мита и такси не се събират. Възраженията на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство са били основани на твърдението, че противозаконното отнемане на превозното средство и стоките в него не може да му се вмени във вина, нито е могло да се предвиди и представлява форсмажорно обстоятелство, в резултат на което описаната в манифеста част на ТИР карнета стока е безвъзвратно загубена и следва да се приложи разпоредбата на чл. 41 КТИР. Както бе посочено по-горе, решаващият съд, макар да е приел, че престъпното посегателство съставлява непредвидимо събитие, е счел, че същото не е форсмажорно такова. Отделно от това административният съд е счел, че кражбата на процесната стока не влече по необходимост извод за това, че същата е безвъзвратно загубена. Настоящият съдебен състав намира така формираните изводи на административния съд са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е счел, че по отношение на процесната транзитна операция разпоредбата на чл. 41 КТИР не може да намери приложение. Съгласно тази разпоредба, когато се установи по задоволителен за митническите органи начин, че стоките, изброени в манифеста на карнета ТИР, са унищожени или безвъзвратно загубени при ПТП или при форсмажорни обстоятелства или липсват поради причини, дължащи се на тяхното естество, дължимите при нормални обстоятелства мита и такси не се събират. В разглеждания случай административният съд обосновано е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че противозаконното отнемане на превозното средство и стоките в него съставлява форсмажорно обстоятелство. Форсмажорното обстоятелство е непредвидено и непредотвратимо събитие, което не може да се избегне и последиците от което не могат да се предотвратят. Правната доктрина и съдебната практика приемат за форсмажорни обстоятелства събития от извънреден характер като природни бедствия, катастрофи, аварии и т. н., които застрашават живота и здравето на хората или околната среда. Горното е съобразено от първостепенния съд и се споделя от настоящата инстанция. Правилно наред с това, съдът е приел, че макар кражбата да е непредвидимо събитие, то в случай на престъпно посегателство не може да се счете, че стоката е безвъзвратно загубена. Законосъобразно съдът се е основал в мотивите си на разпоредбите на чл. 823, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от ППЗМ, съгласно която стоката се счита за безвъзвратно загубена, когато не може да се използва повече по какъвто и да е начин. Аналогична е и разпоредбата на чл. 206, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., съгласно който безвъзвратно изгубена стока е всяка стока, чиято употреба е станала невъзможна за когото и да е, а настоящият случай несъмнено не изпълва съдържанието на така очертания хипотезис. В този контекст следва да бъде посочено, че правилно съдът е приел, че е налице отклонение от митнически надзор на процесната стока и е счел за законосъобразно решението на митническия орган, с което Превозниство Бибич е било задължен с мито и ДДС. При липсата на доказателства, че незавършването на транзитната операция се дължи на някое от обстоятелствата по чл. 41 от КТИР, при които отпада отговорността за заплащане на митническо задължение, правилно административният съд е счел за законосъобразна предприетото събиране на това задължение с оспорения акт. Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав намира, че в разглеждания случай не може да намери приложение чл. 206, § 1 от Регламента, според който вносно митническо задължение не възниква при безвъзвратна загуба на стоката, какъвто не е процесният случай. Следва да бъде съобразено и решение по дело С-273/12 г., т. 36, в което СЕС е приел, че чл. 203, § 1 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим митническо складиране, представлява отклонение на посочените стоки по смисъла на тази разпоредба, което поражда вносно митническо задължение и чл. 206 от този кодекс се прилага само в случаи, при които може да възникне митническо задължение съгласно чл. 202 и чл. 204, § 1, буква а) от посочения кодекс. Като е достигнал до аналогичен извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на ответника следва да бъде заплатено такова в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение